Популярността на тази постановка в медиите е наистина забележителна и това е чудесно – за добрия театър трябва да се говори. При това причини в случая има много – оригиналната пиеса на Матийо Делапорт и Александър дьо Ла Пателиер е съвременна, много успешна и награждавана, а филмът по нея е изключителен.
Обяснимо е, че отидох с високи очаквания. Още повече за поне трима от актьорите в пиесата нямах никакви съмнения, че ще са безупречни – Михаил Билалов в образа на Венсан, Николай Урумов като Пиер и Ани Вълчанова в ролята на Бабу. Другите им двама по-млади колеги – Богдан Казанджиев и Ирина Първанова – имат своите силни моменти, но не са на същото ниво. [[more]] Историята на семейство Гаро е доста позната и затова много бързо разпознаваема от публиката – брат и сестра със семействата си и най-добрия си приятел се събират на традиционната приятелска вечеря. Венсан и Ана – една от двойките – очакват първото си дете и са решили името му да бъде Адолф. Това предизвиква шок, гняв и изобщо отключва у присъстващите емоции, които те дълго и грижливо са прикривали. И както всички знаем, в един момент просто вече няма връщане назад…
Пиесата е интересна, динамична и убедителна, макар че голяма част от обратите са предвидими. Странно защо на актьорите им отнема известно време да се вмъкнат в кожата на героите си и през цялото време има някаква нотка на фалш. Текст като този има по-голям потенциал да вълнува и филмът го доказва убедително, а постановката, за съжаление, не успява напълно.
