Докато чакам за срещата си с Ина Кънчева, набързо преглеждам информацията, която имам за нея – известно българско оперно сопрано, солистка на много международни фестивали и на сцената на операта в Щутгарт. Възпитаник на професионални академии и на майсторски класове на големи имена като Монсерат Кабайе и Райна Кабаиванска. Работила под диригентството на Сър Колин Дейвис, Енрике Мацола, Джанлуиджи Джелметти, Василий Петренко, Марк Пиоле и много други.
Първото ми впечатление от Ина е нейната необикновена крехкост. Второто е, че когато започва да разказва за своя проект, цялата грейва. Способна е не само да освети мрачния бар, но и да запали искра в очите на своите събеседници. Когато три дни след интервюто, я чух и видях как пее в спектакъла във Военния клуб, посветен на Полин Виардо, разбрах, че финесът й - и в живота, и на сцената, върви ръка за ръка с невероятна сила и обаяние. Ето личният й разказ за „Вълшебната флейта“ - първият проект на създадената от нея фондация „Културни перспективи“.
Как се роди идеята за новия прочит на „Вълшебната флейта“?
Ами „Вълшебната флейта“ по статистика е най-харесваната, най-обичаната опера в целия свят и особено от детската аудитория. Аз имах хубавия късмет да бъда солистка на щутгартската опера през последните шест години и там изпълнявах и ролята на Памина, в една страхотна постановка на Питер Конвични, много модерна, където Памина е рокер. В един момент постановката се изнесе пред операта, така че да бъде представена пред деца. [[quote:0]]Всеки уикенд идваха над 5000 деца, които гледаха Флейтата и оставаха изключително впечатлени. За първи път се докосваха до такава музика и въобще такава сюжетна линия и аз естествено, като голям мечтател, си казах - не може ли това да се случи и в България?
От доста време преди това исках да създам една фондация с културна насоченост, която да се бори с антимасовата култура и не придобивах смелост. Всъщност фактът, че забременях, ми помогна малко да се успокоя и успоредно с артистичните ми ангажименти всъщност започнах паралелна, ежеминутна работа по Флейтата и по изграждане на фондацията с кръг от хора и съмишленици.
Как се осъществява финансово такъв голям и амбициозен проект?
Имаме основен спонсор, който едва ли вие ще може да споменете, това е Комбината за цветни метали, които произвеждат злато. Те са много големи почитатели и въобще подкрепят класическото изкуство. Аз пях на тяхната 50-годишнина в Античния театър в Пловдив със симфоничен оркестър и тогава на една много приятна вечеря им споделих моите социални ангажименти, които си представям, че трябва да бъдат подети от много хора. Те ги възприеха като свои лични. Не за първи път те помагат на много музиканти. Те припознаха във Флейтата нещо общо, символично за това, с което те също се занимават. Така стартира фондацията „Културни перспективи“ и започнахме с нашите най-близки приятели да поемаме отговорността на плещите си.-
Как ви хрумна идеята за книга точно? Защо книга?
Защото книгата е всъщност началото на нашия изключително мащабен и грандиозен проект, чийто крайна цел е да създадем една онлайн или по-скоро дигителна платформа, в която деца от всички възрасти, от всички социални прослойки, които нямат музикално образование, които в семейната си среда нямат необходимите предпоставки и обстоятелства, дори и финансова подкрепа, или необходимото възпитание да поемат по този път, да имат едно пространство, без да се явяват в телевизионен формат, да споделят таланта си и да получат една адекватна оценка и регулярно менторство. Много, много умувахме и си казахме, че всъщност като най-голям жест на антимасовата култура, ние трябва първо да направим книга. Книга, която да се чете и да бъде в основата на всичко.
Това е много символно.
Да. Тя трябва да бъде на български, трябва всичко да бъде на български вътре в книгата и по този начин ние имаме книга за слушане и за най-мързеливите деца, която съдържа аудиодраматизация на приказката, която е час и половина.
С кого работихте по проекта?
С гласовете на най-известните ни български актьори. Ето тук в кредитите и на самия диск може да видите кои са те, плюс highlidht на избрани арии и дуети от операта, така че да направим характеристика на всеки един персонаж и на основната фабула, въобще на основното в цялата Флейта, което е любовта, т.е. подбрали сме любовните дуети, разбира се. Направихме го с изключителното партньорство на Националното радио, с оркестъра на Националното радио и с маестро Табаков.
Той се съгласи да работи с млади певци, защото нашата идея беше децата и юношите да припознаят много лесно тези оперни певци, да ги видят като едни млади хора, които ей така по дънки се разхождат по улицата, но са развили своя талант до такава степен, че да могат да се изявяват професионално и изобщо да градят един нов творчески път.
Имахме честа да работим и с проф. Борис Парашкевов, който е най-известният ни германист. Той е превел и „Песента на Нибелунгите“, която е изключителна творба. Той се съгласи и посвети много време от живота си да преведе текста на Флейтата от старонемски и да създаде либретото на български. После ние го адаптирахме така, че да отговаря много на начина, по който е композирал Моцарт…
А това за пръв път ли се прави? Да има либрето на български?
Едно време, преди 9-ти септември, доста произведения в операта са се изпълнявали на български език. Впоследствие и до ден днешен в оперетата се пее на български, но няма оригинално и сериозно преведени либрета. Ние ще издадем и либретото на Проф. Парашкевов с Народната библиотека, защото то стана изключителен образец на преводаческото майсторство и ще служи и за филолозите, и за музикалните институциии и изобщо и за театралните институции, защото тази форма на превод на драматургичен текст е много, много трудна.
А кой всъщност е адаптирал текста за книгата? И чии са илюстрациите?
Текстът е на Юлия Спиридонова, по-известна като Юлка, която е най-обичаната българска детска авторка. След дълги преговори с най-различни художници стигнахме до извода, че трябва да се спрем на Пенко Гелев, защото той е най-широко форматен и най-синкретичен от всички, тъй като се занимава и с илюстрации, и с комикси, и с анимация, и с продуциране. Смятаме, че той е на изключително високо световно ниво. Той вече спечели две международни награди за илюстрациите си в книгата. Сега, тепърва продължава книгата да участва на най-различни форуми и вече имаме голям интерес от едно чуждо издателство.
Издателството как си избрахте?
Преговаряхме с много издателства, но Ентусиаст бяха тези, които безрезервно казаха, че ще се съобразят с всички наши изисквания и искат да бъдем партньори. Всичко е българско, направено е в България, не в Китай. Единственото нещо, което съблюдавахме да е отвън, и то само защото в България няма тези традиции и възможности, е, че хартията е от Виена. Не взехме италианска хартия, а взехме виенска, за да е по-близо до Моцарт.
Имам чувството, че напоследък се правят много повече опити за популяризиране на класическата музика…
Да. Но ние искахме да направим и нещо, което е независимо, защото за съжаление абсолютно цялата класическа музика в България в днешния ден е подкрепена от „Америка за България“, т.е. ако тази фондация в един момент се отдръпне от нашето културно пространство, какво ще се случи тогава? Ние искахме да докажем, че свободните артисти са едни много, много силни свободни радикали, могат да се събират в динамични коалиции, за да изпълнят нашия огромен ангажимент - да култивираме възпитание в новите поколения. А впоследствие да провокираме към творчество.
Ще има ли представление?
Бихме искали да създадем, освен електронната игра и платформата, едно изключително „всенародно“ представление, за което вече имаме идеи за сценография, за костюми, идеи за изпълнителите - те би трябвало вече да от международен мащаб, за да покажем много висок, безкомпромисен стандарт, който да не бъде повлиян от звукозаписна компания или пък менажиран по някакъв начин от театрална или музикална институция, по-скоро отново базиран на кастинг, на някакви проучвания. Да поканим dream team изпълнителите на тази опера по света и да я покажем тук, не само на децата, а и на възрастните.
Искам да се върнем към темата за свободните артисти, които биха могли да направят нещо, ако решат. Ти мислиш ли, че ако нещата с вашия проект продължават да се развиват така добре, това ще бъде някакъв пример за други хора на изкуството, да осъществят подобен тип отговорни мисии?
Според мен свободните артисти не трябва да се занимават с политика, защото тогава се обвързват жестоко, но свободните артисти създават политиката, т.е. политиката на духовното отношение и това е позиция, която е жизнеутвърждаваща. Ако се върнем назад, в исторически план, всички големи реформи са свързани с културата и изкуството, т.е. когато говорим за криза, тя е първо духовна. Ние трябва да се възползваме от този така краен момент и той да бъде преломен и провокиращ нас, които сме именно с тази отговорност, носейки този талант. [[quote:1]]Това е огромна сила – да увличаме масата и да я повеждаме в някакъв друг път. Естествено, е най-лесно да се посее нещо подобно при децата, които са най-чисти, най-непринудени. Но ние бяхме много смели, направо смахнати да поемем в тази посока, но смятам, че това е единственото, което си заслужава в този момент.
Сега щастлива ли си?
Много съм щастлива, защото за първи път се отделям малко и прескачам сянката на егото ми, да не се грижа за себе си, а по-скоро да се боря за други артисти. Това е страхотно усещане, в смисъл че винаги досега, много странно звучи, защото съм много млада, но в моята 15-годишна творческа реализация съм била само аз, аз, аз. Да бъда най-добре, да направя най-доброто, да постигна определени цели, а сега искам за тях, за тях, за тях.
Как ще знаеш, че си успяла? Как ще разбереш, че това което правиш е постигнало целите си?
Подготвили сме DJ remix на арията Царицата на нощта, който ще пуснем за първи път на официалното представяне на книгата и смятаме да го пускаме в най-различни нестандартни пространства. Смятам, ако тази прочута ария, която даже пътува в космоса, започне да бъде разпознавана от младите, това ще е вече един изключителен успех. Много малко човешки гласове са способни изобщо да я изпълнят, значи че има нещо по-различно от нашето обикновено общуване.
Надявам се всъщност на такъв успех, надявам се това да е българският Хари Потър. [[quote:2]]Малко е клиширано, обаче ние създаваме фантазията на времето, в което живеем, т.е. дали искаме да се върнем много години назад или искаме да създадем наше измерение тук и сега, или пък искаме да създадем ново измерение, което никога досега не е съществувало, зависи от нашите копнежи. Това ще е успехът - сами ще го разпознаем. Децата да искат да отидат на опера, а не ние да ги принуждаваме.
