Общество

Интервю с един от тези, които бият

Никой не бие жена си от кеф, казва един от тези, които бият.

Интервю с един от тези, които бият

Снимка: storyblocks.com

Чаках някой мъж най-сетне да се включи в дебата по домашното насилие. Някой насилник. Чухме гласовете на жертвите, на статистиката, на адвокатите, на хората, които работят с изпаднали в беда жени и деца. Все повече и повече се говори по темата с всеки изминал ден, но се говори предимно от жени. 

Една от жените, които се престрашиха да споделят, ми даде координати на мъжа, от когото си е тръгнала след поредните батални сцени. Той се съгласи да говори откровено, вероятно благодарение на моментното си чувство за вина и желание да бъде по-добър от себе си човек. Истината е, че пожелавам на въпросното момиче никога да не се върне отново при него, въпреки че на срещата ни той се показа като приятен млад мъж, който искрено иска да се бори с проблемите си.

Ще го представя само с инициалите му - П. Б., на 35 години, има собствен бизнес, множество хобита и интереси, спортува активно, не му е чужда благотворителността. Изглежда уверено, а постоянно споменава страха. Трудно се отпуска да говори. Твърди, че е готов на всичко, за да спечели отново доверието на бившата си приятелка, но не изглежда все едно вярва, че го заслужава. Не иска да говори в детайли за моментите, когато тя си е лягала върху окървавена възглавница. Не помни част от тях, защото е бил под алкохолно опиянение или в състояние на силен афект. Запознайте се с него.

Първият път, когато удари жена? Защо се случи?

Един приятел ме е видял, аз не си спомням. Видял ме е как я гоня, защото не ми е давала пари за пиене. Тя ми каза, че трябва да спра да пия. Не ми даваше тогава пари за алкохол, а на мен много ми се пиеше. Казаха ми, че съм я ритнал в главата.

Със следващата жена какво се случи? Кога я нарани?

Само веднъж. Скарахме се, казах й да си ходи. Хвърлих й обувката да се обува. Тя пък в този момент се наведе и с всичка сила обувката я удари по главата. След това тя скочи да ме бие, тогава я хванах и добре че имаше хора да ни разтърват. Общо взето това е.

Разбра ли, че си направил нещо лошо?

Тогава не.

Третият случай е с бившата ти приятелка и вече говорим за повтарящи се сериозни схватки?

Много по-сериозни. Много ми е тежко това интервю. Какво се е случило ли? Просто не исках да я губя.

И реши, че можеш да я задържиш със сила?

Не, нищо не съм мислил в този момент. В тези моменти, когато ги правя тези неща...

Обясни механизма. Не се усещаш за последствията, не се усещаш, че срещу теб стои по-слаб човек?

Не, изобщо. Въобще не го мислиш това нещо. И по-силен да беше, пак щях да направя същото. Това не е вярно, че защото е по-слаба, затова съм я ударил. Просто побесняваш, чувстваш се много зле - прецакан, излъган. Не се гордея с това нещо.

Говорим за случаи, когато въпросната жена е била с насинени очи?

Да. 

Влачене по земята за косата?

Да.

Замерване с тежки предмети?

Да.

Какво се е случило ли? Просто не исках да я губя.

Като мине този момент на афект, как се чувстваш?

Отвратително. 

С повече думи?

Единственият начин да се самооправдаеш, е да започнеш още повече да мразиш. 

И да прехвърлиш вината върху жената?

Да. Не само върху нея - върху когото намериш, честно казано.

Всъщност и ти се чувстваш жертва, така ли?

Да, определено. 

Кого обвиняваш, с какво се оправдаваш?

За агресията - с нищо. Обикновено си казвам, че тя е започнала.

А ти си довършил?

И аз съм довършил. 

На жената какво казваш?

Първо започваш да я мразиш много. После се осъзнаваш и започваш да се опитваш да се извиниш. Защото съжаляваш.

Имал ли си случаи на домашно насилие в детството, в семейството?

Не, никога. Не съм виждал такова нещо изобщо. Отношението към жените е било абсолютно нормално, никакви проблеми не е имало.

Кога за първи път имаше агресия в живота ти, кога имаше бой?

Още в първи клас. Те ме нападнаха. Мен не ме харесват много-много хората, няма спор. Но не съм се биел като ученик. Не съм си представял боя като решение на проблемите.

Кога започна да мислиш за агресията?

По принцип първо съм си представял агресията към мен самия. Още в началото, като имах проблеми в училище. Как да избягам по някакъв начин. Примерно, искал съм да си счупя ръката. Нещо да стане, може би затова съм боледувал. 

Сега представяш ли си го понякога?

Да.

И после какво, започваш да пиеш?

Може би.


Каква е връзката между алкохола, наркотиците и агресията?

Алкохолът и наркотиците идват от агресията.

Първо е агресията, след това пороците?

Със сигурност. 

Ти имаш ли проблеми с алкохола и наркотиците? 

Да. Основно с алкохола. 

Това ли е твоето оправдание?

Не, няма оправдание за това, за насилието. Никога няма да има оправдание за това. Може би обяснение, но не оправдание. Когато спреш агресията, ще спреш и да пиеш.

Ако имаш син, как би му показал, че не трябва да се удря жена?

По принцип не трябва да се удря и мъж. Агресията идва от страх, не идва от нещо друго. Ставаш агресивен, когато те е страх. Когато те е страх, че някой те е излъгал, когато те е страх, че си загубил някого, когато те е страх, че нещо не се е случило, когато те е страх, че ти не се справяш. Страхът води агресията. По-скоро ще го уча да не се страхува, отколкото да му говоря за агресията. 

Ако имаш дъщеря, как би я предпазил да не попада в ситуация, в която мъж може да я нарани?

Пак по същия начин. Да не се страхува. 

Ставаш агресивен, когато те е страх. Когато те е страх, че някой те е излъгал, когато те е страх, че си загубил някого, когато те е страх, че нещо не се е случило, когато те е страх, че ти не се справяш. 

Как се чувства според теб жената, когато я удряш? 

Не знам как се чувства. По-скоро става агресивна и тя. Агресията се връща. Не те агресира по начина, по който ти си го направил, но започва по други. То не е толкова до болката, колкото до агресията.

Кое е нещото, от което най-много те е срам?

Ами това. Че съм удрял жена, и то не един и два пъти.

Ти самият ял ли си бой?

Много пъти. Основно от непознати хора. Като започнеш от полицаи до съвсем непознати. И от най-добрия ми приятел. 

После прости ли му?

Да.

Очакваш ли жените да прощават?

Еми да. Надявам се.

Мислиш ли, че пак ще го направиш?

(Дълго мълчание) Надявам се да не го правя, но не знам. По принцип веднъж като тръгнеш по този път, много трудно се връщаш. Кучето, като се научи да се ближе под опашката, трудно се отказва. Това е проблемът на морала, че щом го престъпиш един път, втория път ти е много по-лесно. Първата кражба винаги е най-трудна. Първото насилие е винаги най-трудно, вторите са вече по-лесни. 

Страх ли те е, че някой път може да направиш нещо много по-лошо? Да отнемеш живот например.

От това ме е било страх много преди да ударя жена или преди да се сбия. Цял живот от това ме е страх.

Представял си си го по някакъв начин, макар и страхувайки се?

Да, особено когато веднъж един човек лежа с опасност за живота след сбиване с мен.

Какво му направи?

Бих го. Конфликтът стана без абсолютно никаква причина. Изобщо не го видях, в гръб ни нападнаха и започнаха да ни ритат. Бяха двама души и ние бяхме двама, без да сме имали какъвто и да било контакт преди това. Просто ни се изсипаха и започнаха да ни бият. Само че не успяха.

Веднъж като тръгнеш по този път, много трудно се връщаш.

Явно човек с агресия в себе си привлича и ситуации на агресия.

Това не се случва само на мене. По принцип можехме да избягаме, което може би е по-правилното решение, вместо да се сбиваме и да ги бием, но това всъщност е мъжка природа. Ти не можеш да избягаш - биеш се. 

Ако има програма за справяне с гнева и агресията, би ли потърсил помощ в нея?

Да, защо не? Тя трябва да е програма за справяне със страха. Когато не те е страх, можеш и да избягаш. Ако те е страх - оставаш на място и участваш в боя. 

Какво искаш да кажеш сега на жената, чието лице си посинявал?

Че много съжалявам. Това е. Много съжалявам. Искам да й се извиня. Просто не мислиш тогава, когато ги правиш тези неща. Това с агресията към жените... Все едно някога съм се прибрал при жена ми и съм я набил ей така, от хубаво. Изобщо не са такива нещата. На теб ти причернява, пада ти пердето... Става някакъв конфликт, никога не е било без конфликт да я набиеш - това вече е някакъв садизъм. Иначе е някаква мъжка гордост, някакво честолюбие - когато си наранен, когато те е страх, когато имаш проблеми, а не просто ей така да я набиеш, за кеф. Според мен никой не бие жена си за кеф. Това вече наистина трябва да е болен човек.

А ти си здрав?

Не бих казал, че съм болен. По-скоро имам проблеми, които трябва да оправя. Изобщо не ми е било хубаво да правя това нещо. Не съм го направил с желание или за удоволствие. Дори това са ми най-гадните моменти в живота и на мене. Нито се радвам, нито се гордея, нито ми е било хубаво.