Преди много години, докато се подготвяхме за кандидатстудентски изпити, майката на моята най-добра приятелка реши, че би било добре да направим пауза и да прочетем новоиздадената книга "Искам, вярвам, знам и мога". В онези години в университета се влизаше много трудно, брояха се стотни от бала. Аз решавах по цял ден задачи по химия и учех теми, а приятелката ми беше наизустила цялата индустрия на държавата. И двете бяхме на прага на изтощението, когато слязохме за малко от "въртележката", за да прочетем книгата на Юлия Берберян. Тогава дори не си дадохме сметка как ни повлия тя, за да довършим започнатото.
Наскоро "Искам, вярвам, знам и мога" ми попадна съвсем случайно отново и се зачетох... Книгата разказва от първо лице за кариерата и живота на Юлия Берберян и за пътя на нейните дъщери към световните успехи. Една ценна история, в която става дума за турнири, резултати, форхенди, бекхенди, тренировки, зали, точки, методи, колеги, статии, писма, ранглисти, съдии и други подробности от кухнята на спорта, но всъщност и за нещо много повече. За трудолюбие, почтеност, скромност, дисциплина, корени, ценности, смелост, любов, амбиция, за моралния баланс, в който победата е единствена, но не е всичко и не е на всяка цена. [[more]] От дистанцията на времето и в сравнение с първия прочит сега имам много по-богат житейски опит. Затова разбирам прекрасно, че ние, хората, нямаме контрол върху всичко. Животът е и шанс, момент, някакво космическо случване. Но този шанс трябва да се хване, не е достатъчно само да се пожелае. Трябва да си готов за него, което циниците често пропускат, когато раздават оценките. Да си подготвен с труда си, с усилията и знанията си, с активното търсене на възможностите. Не се става тенисист, лекар, адвокат или готвач само защото си гледал филми за тенис, медицина, право и ресторанти. Когато четеш страници от дневниците на едно 13-годишно дете, в които ежедневно се редуват "станах, скачах на въже, крос, волета, упражнения, играх с този, играх с онзи, паднах, победих, скачах на въже, разходих се, вечерях, легнах си" – и така с години, си даваш сметка, че истинските неща на всяко едно ниво в живота се постигат с труд, усилия и достатъчно широк интелектуален хоризонт, за да уловиш точния момент. В противен случай дори няма да забележиш, когато шансът премине покрай теб.
Невероятно е, че след толкова години за мен този текст си остава една от най-вдъхновяващите истории, които съм чела, независимо че не блести с особено ярък художествен стил. Четейки за мачове, точки и имена, човек разбира, че българският тенис далеч не се изчерпва със сестри Малееви. И точно това е голямата сила на мемоарите и автобиографиите на големите личности – нямаш нужда да обикаляш рафта за популярна психология, за да намериш отговорите, които търсиш. Съвсем спонтанно си давам сметка и за това, че "Искам, вярвам, знам и мога" се появява отново в момент, когато съм пред изпит в живота. Казват, че освен за шансовете, трябва да внимаваме и за знаците по пътя си. Този го разпознах много лесно.
