Книгата на Стефан Гарние "Как да мислим и постъпваме като котка" получих като коледен подарък. Нещо напълно нормално предвид почти патологичната ми обсебеност от тези създания. Така че не е изненадващо, че оставих за по-нататък започнато вече четиво и подхванах това, анонсиранo като "наръчник за оцеляване в градската джунгла", да го наречем, ръководство. Моят котарак се разтревожи да не бъде разкрит, разобличен и да не трябва да се бори с конкуренция и се опита да ликвидира опасността, но навреме бе изловен и аз се "ограмотих". [[more]] Книгата е приятна. Ако и друг път сте чели нещо от познатата self help литература, едва ли ще бъдете изненадани с нещо ново и неочаквано, въпреки че тук светлият пример за подражание са котките. Това, разбира се, има своя смисъл, ако се вгледаме в домашния си любимец или дори в някои волно живеещи котки, обитаващи безопасна и приятелска среда.
От друга страна, Стефан Гарние не ми се стори много убедителен в абсолютизирането на твърденията си за непоклатимо спокойствие, мъдра себедостатъчност и щастлива независимост, що се отнася до повечето ми познати котешки екземпляри, влачещи окаяно бездомното си съществувание и подложени на нескончаем стрес и враждебност в повечето населени и ненаселени места у нас. Така че имам някои възражения!
Като оставим настрана това, книгата е достоверна за всеки, който има честта да бъде "притежаван" от котка.
Котката е красива... и го знае. Котката умее да се надсмива над всичко, естествена е и снизходителна. Тя е сърдечен приятел, концентрира се върху същественото. Дом, в който живее котка, изящни произведения не са нужни, защото няма нищо по-изящно от котката.
Хубаво е да възприемем тези и още много качества и да ги следваме, което ще повиши собствената ни увереност и качество на живот. А според цитирания в тази книга Джордж Бърнард Шоу, колкото повече разбираме котката, толкова по-цивилизовани сме.
В края на книгата дори има тест за нивото ви.
