Отиде си един от най-големите. Да кажа, че той беше само изключителен артист, би означавало непростимо да подценя неговата личност, присъствие и завет. Напусна ни Дейвид Боуи – вдъхновител на поколения музиканти, цяла една ера в британската и световната музика. Всъщност, докато пиша този текст, осъзнавам, че за човек като него дори най-възхваляващите слова и определения биха били просто една рамка.
Дейвид Боуи беше личност извън всякакви ограничения и същевременно смъртен, който изобщо не се приемаше насериозно. Говоря, сякаш го познавам? Така се усещам и така го чувствам. Може би защото е в живота ми, откакто бях на 10 години и с отворена уста гледах филма „Лабиринт“ с онзи неустоим пънкар-магьосник, когото сънувах седмици след това. Може би защото ми отне време и определено ниво на израстване, за да започна добре да разбирам музиката му и когато това се случи, тази музика започна да бъде с мен в добро и в зло.[[quote:0]]
Няма да правя ретроспекция на шедьоврите, създадени от Боуи, нито имам претенцията да познавам дискографията му, така като някои мои приятели. Аз съм по чувствата, а чувствата, които остави съобщението за смъртта му, бяха смут, празнота и самота. Аз и милиони хора по целия свят се почувствахме осиротели, защото подсъзнателно вярвахме, че той е вечен, че е неуязвим за времето и тленността.[[quote:1]]Докато гледам “Lazarus” („Лазар“), последното видео на Боуи (сингъл от прощалния му албум „Blackstar“ и официално издаден на 17 декември 2015 г.) осъзнавам,че наистина е така. Виждам лицето и тялото на раково-болен смъртник. Всички болни от рак си приличат, в тях няма надежда, няма светлина, а кожата им започва да бледнее и прозира. Болестта ненаситно ги яде отвътре като гнусен червей, докато останат само обвивките. И край.
Но не и при Боуи. Той е толкова жив, в него има някаква силна, искряща, извънземна енергия. Забавлява се, театралничи, жестикулира и сякаш се надсмива над смъртта. Въпреки тъгата си, самата аз несъзнателно започвам да се смея, гледайки човека, който съумя да победи, обезсили и подчини дори “онази с косата“ на своите творчески прищевки и проекти. А след това ѝ показа среден пръст и отлетя, за да се превърне в звездния човек, за когото пее в “Starman”.
И ако Христос възкреси Лазар на четвъртия ден след смъртта му, то Дейвид Боуи няма нужда от чужда помощ, за да живее. Него смъртта не може да го достигне.
