Харесвам Мат Рос, а съпругата му е моя любима авторка. Бях наясно с някаква редактирана версия на живота им и очаквах "Капитан Фантастик" да бъде нищо по-малко от перфектен филм, чиято тема отразява в някаква степен и техния начин на живот и виждания.
"Капитан Фантастик" разказва за баща на шест деца, които той отглежда изолирано в гората. Единственият им досег с цивилизацията са хуманните ценности, в които ги възпитава чрез примера си и внимателно подбрана литература. Децата не са неговите папагали, повтарящи и рецитиращи това, на което той ги научи, а разсъждаващи индивиди на правия път към превръщането си в личности. Те преминават през различни етапи на духовни и интелектуални търсения, които се поощряват от баща им в постоянно подканяне към дискусия и размяна на аргументи, а там думи като "интересно" са всъщност неприличните. [[quote:0]] В сравнение с връстниците си в интелектуално и физическо отношение и шестимата са на много светлинни години напред, а приемането във всеки елитен университет изглежда като лесна работа. Всички са физически здрави, силни и живеещи по един естествен начин сред природата в мир с живота и смъртта от много малки, със съзнание за етично отношение към ресурсите. Бащата не завоалира в умалителни никакви части от анатомията и не ги щади откъм информация, която не се смята за подходяща за възрастта им там, в цивилизацията. Знаем, там пилетата се продават сготвени, а книгите са заместени от електронни игри и екрани с всякакъв размер и функция; там глътка червено вино за децата е табу, но пък junk food е достъпен в изобилие и по всяко време.
Дотук прекрасно. Като резултат родителят е постигнал почти всичко, но има "малко" уточнение – целият му подход води до индивиди, които не знаят как да вървят по улицата, нямат никакви социални и комуникативни умения извън своето малко племе, неинформирани са за света извън гората, абсолютно нищо не могат да дадат в реално време извън групата (въпреки че майка им ги е орисала да са "царе на философията"). В крайна сметка героят опира в тънката граница, след която идеалното му родителство би се превърнало в осакатяваща тирания. Дали ще намери баланса или не, ще ви оставя да разберете, когато гледате филма. [[quote:1]] Тази идилия напомня много това, което повечето от нас в някаква степен избират и желаят. Живот, в който да имат максимален избор и контрол върху това какво, с кого и как да комуникират. Станали сме царе на канализирането на информацията в избрана от нас посока с помощта на филтрите на Фейсбук и всякакви разнообразни settings. Нормална защитна реакция, предполагам, породена от чувството за самосъхранение в свят, в който изглежда, че беди, несгоди и агресия са ни заобиколили от всички страни.
Отнесено към скорошни реални събития у нас, а и не само, капитан Фантастик вероятно би гласувал ведро с бюлетина номер 7 и, както децата си, би си помислил, че всички наоколо са болни, когато разбере, че почти никой не е гласувал като него. Че е "фантастик" само в очите на шепа хора и лунатик за всички останали. [[more]] Живеем в малките си пространства, от които не излизаме почти никога. Това изправя перспективата ни за живота, но изкривява тази за реалността и в крайна сметка не произвеждаме нищо, колкото и страстно да го желаем и да прокламираме способностите си.
Това е парадокс, на който лично аз засега не мога да намеря решение, но се надявам, за доброто на всички ни, да осъзнаем нуждата от комуникация и мостове помежду си много скоро. В противен случай може да се озовем съвсем запечатани в ситуация на осакатяваща тирания – може да я наречете и "мажоритарна", ако предпочитате.
