Изкуство

Къде сбъркахме?

Този панически въпрос си задават множество родители по света.

Къде сбъркахме?

Този панически въпрос си задават множество родители по света, както и героите в едноименния австрийски филм (четири номинации, оценка 6.5 в IMDb) на режисьорката Мари Кройцер.

Запознаваме се с три млади двойки добри (ама много добри) приятели от Виена с прилични доходи и престижни професии: къдравата, хаотична и очилата Стела (Вики Крипс) и отстъпчивият и добродушен (с "хипстърски мустак") Маркус (Марсел Мохаб), троснатата и стройна Инес (Пиа Хирцегер) и слабохарактерният и послушен Крис (Мануел Рубей), красивата и капризна французойка Миньон (Фелин Роган) и брадатият и също очилат чаровник Луис (Андреас Киндъл). Неусетно им идва времето за деца, те се раждат, а проблемите започват. "Животът ти е свършил, вече ти не си най-важен в него", простенва единият баща... [[more]]Маркус е "помолен" да напусне и той спи в колата си, но продължава да досажда с демонстративната си любов на Инес. Миньон е "биофашист" (много се смях, когато на среща на родители се дискутираше дали в закуската да има стафиди, те съдържали... захар), защото не слага на дъщеря си дори памперс и тя се изхожда навсякъде, а Луис преглъща конфликтите. Стела има всичко, но "нещо не ѝ достига, нещо липсва" (вечният екзистенциален въпрос) въпреки "идеалността" на Маркус.

Една изневяра (не особено прикрита) и един инцидент (в който едното дете нахапва другото дотам, че то може да загуби окото си) по-късно, шестимата са пак заедно.

Природосъобразно живеене, "зелено", "био", въглеродни емисии, велосипеди, вярност, честност, приятелство, толерантност, любов - жалоните на това поколение, което не е кой знае колко различно. Щастието е абсолют, но повече мираж, отколкото действителност, а децата са повече безценно съкровище, отколкото бреме в преследването му.

Пък и щом си задаваш въпроса "Къде сбърках?", значи си на прав път.

Автор: Бистра Андреева