„Имате ли повече билети?“ – с този въпрос пред киното и с абсолютно пълна зала започна Киномания. Подобаващо начало. Същото би могло да се каже и за филма, с който открих фестивала тази година – втория режисьорски опит на любимия ми Рейф Файнс, със самия него в главната роля.
„Невидимата жена“ е история за последната любов на Чарлс Дикенс. В заника на живота си той се влюбва в 18-годишната дъщеря на своя стара приятелка и неочаквано среща взаимност. Не си представяйте Дикенс като грохнал старец – в наши дни бихме казали по-скоро „мъж в разцвета на силите си“. Писателят умира на 58 години и младата Нели е последната му голяма любов.[[more]]Рейф Файнс признава, че твърдо е възнамерявал да не участва във филма и дори е наел актьор за главната роля, но в крайна сметка се е влюбил в образа на Дикенс толкова силно, че се е поддал на изкушението да го изиграе сам. Известно е, че приживе Чарлс Дикенс е бил истинска звезда в родината си. Мъж с огромен чар и добри актьорски умения, той обикалял страната със своите литературни четения до самата си смърт – в края дори със специално медицинско разрешение. Рейф Файнс е очаквано неустоим в ролята на Дикенс – човек, който се наслаждава на своята слава, живее с цялата си страст, със съпруга, която отдавна е просто домакиня, непривлекателна и кротка жена на средна възраст. Тогава се появява младата Нели – Фелисити Джоунс е като картина и филмът е пълен с близки планове на прекрасното й, невинно лице.
Пътят към една забранена любов в онези години е труден. Тя е отритната от обществото, той е заплашен да не го печатат повече. Дори помежду си двамата трудно показват истинските си чувства. Може би това е и най-хубавото във филма – абсолютно автентичната атмосфера на старомодна сдържаност и възпитание.
„Невидимата жена“ започва и завършва с Нели, надживяла своя кумир и любовник, омъжена и търсеща себе си в свят на успокояваща нормалност. Целомъдрен, съзерцателен и напълно английски – точно филм, какъвто очаквах от Рейф Файнс.
