Изкуство

Киномания: Café Society (2016)

Старомоден любовен филм. Красив.

Киномания: Café Society (2016)

Старомоден любовен филм. Красив. Няма нищо кой знае колко повече в последното произведение на Уди Алън, но и наличното никак не е малко! Страхотно сниман филм (оператор Виторио Стораро), добре измислен, с великолепни костюми – оригинални дрехи и бижута Chanel, и с очаквания от Уди Алън безупречен подбор на актьори. [[more]] Това е една любовна история, която се случва в Холивуд и Ню Йорк през 20-те години на миналия век. След "Магия в полунощ" това е вторият филм на Уди Алън за онази епоха. Разбира се, на екрана виждаме не историческата истина, а легендата за тези бляскави времена – нещо като удиалъновският вариант на "Великият Гетсби". Разликата е може би само в това, че самият Гетсби не е бляскав, красив и самоуверен, а е един мъничък Уди Алън – еврейско момче с добро възпитание и смущаващ интелект, в ролята е Джеси Айзънбърг. Режисьорът и изпълнителят на главната роля имат много общо не само по сценарий. В интервютата си около премиерата на филма и двамата признават, че са открили много общо помежду си, че са обсъждали произхода си и проектите си, както и особеното чувство да се превърнеш от скромно и странно еврейско дете, подигравано в училище, в голяма звезда.

Нещо подобно се случва с героя на Айзънбърг Боби Дорфман и във филма. Той пристига от Ню Йорк в Холивуд при вуйчо си (Стив Карел) – успешен агент, с надежда за бляскав живот в света на звездите. Разбира се, нищо кой знае колко бляскаво не се случва, освен че открива жената на мечтите си – Вони (Кристен Стюарт), при това тя дори не е кинозвезда, а личната асистентка на вуйчото. Типично по холивудски, когато се изправя пред избора любов или пари, Вони избира второто. Боби се завръща в Ню Йорк, където успява да забогатее и да придобие пари, успех и жена-трофей (Блейк Лайвли). Тоест да се превърне в мъжа-мечта за Вони.

Междувременно се запознаваме и със семейството на Боби – типично нюйоркско еврейско семейство, от което очевидно са произлезли всички семейства във всички филми на Уди Алън за по-късни епохи. Именно сцените с роднините на Боби са най-хубавото във филма, анекдотични и достойни да бъдат включени под името "Уди Алън" в енциклопедията на киното. Но дотогава, надяваме се, има време, а сега все още имаме възможност да гледаме филмите му – всяка година нови и все пак същите. В това има нещо много успокояващо, а именно гаранцията за приятно прекаран час и половина в красива и остроумна компания.