Изкуство

Киномания: „Чърчил“, един филм на Брайън Кокс

Аз просто трябва да съществувам, за да вдъхвам надежда.

Киномания: „Чърчил“, един филм на Брайън Кокс

Това е от онези филми, в които актьорът в главната роля (в случая Брайън Кокс като Чърчил) е толкова убедителен, че успява да компенсира всеки недостатък на сюжета и да се извиси с таланта си до мащабите на фигурата, която представя на екрана. Последният такъв филм, за който се сещам, беше „Маргарет Тачър“ с Мерил Стрийп – също с доста неубедителен и едностранчив сюжет, но невероятно актьорско превъплъщение. Не бих се изненадала, ако Брайън Кокс е следващият носител на „Оскар“ за ролята си на Чърчил, а номинацията със сигурност му е гарантирана. [[more]] Филмът проследява период от няколко дни, които са ключови в хода на Втората световна война – трите дни, предхождащи десанта в Нормандия. Възрастният и уморен от трудните военни години Чърчил, още пазещ горчивия спомен от кошмара на Галиполи, е твърдо против отново да изпрати хиляди млади момчета в атака, която може да се окаже масово убийство.

Главнокомандващите отдавна са изготвили този план без него и нямат намерение да се съобразяват с един сприхав и вторачен в миналото старец. Единственият съюзник на Чърчил е крал Джордж VІ, но и той в даден момент се отказва от пряка намеса във военните действия. В една от малкото наистина мъдри и въздействащи сцени във филма кралят казва на Чърчил: „Моето място не е на фронта, а е тук. Аз просто трябва да съществувам, за да вдъхвам надежда.“ Актьорът Джеймс Пюрфой е невероятен в ролята на заекващия крал, а в тази сцена е може би по-добър от самия Колин Фърт.

Брайън Кокс като Чърчил е във всяка сцена на този филм, в повечето сниман съвсем отблизо. Присъствието му е толкова силно, че напълно показва магията на големия политик – гневен на съдбата, но винаги внимателен към обикновените хора, с красиви светли очи, които греят, когато се усмихва, и веднага печелят събеседника с точните думи във всеки момент.

В почти всяко друго отношение филмът е по-скоро посредствен. Сценаристът Алекс фон Тънзелман няма никакъв опит, а и е променил част от събитията – напълно излишно усилие. Така филмът е плакатен и неубедителен – например Клеми Чърчил, иначе чудесната Миранда Ричърдсън, е показана като огорчена и разочарована от брака си жена, а всъщност семейство Чърчил са се обичали много силно. Нищо от тази близост не е показано на екрана.

Незнайно защо тази година ни очакват цели два филма с Чърчил в центъра на събитията. В „Най-мрачният час“ в ролята на Чърчил е Гари Олдман. Предстои да видим как се е справил, защото ако не друго, то поне като Чърчил Брайън Кокс е абсолютно перфектен.