"За мен е по-интересно да направя филм за един човек, който разхожда кучето си, отколкото за китайския император." – казва Джим Джармъш. И така, "Патерсън" е този филм. История, която спокойно, убедително и абсолютно доказва, че животът на човека, разхождащ кучето си, е точно толкова вълшебен, необикновен и важен, колкото този на императора. А може би дори и повече – просто защото ние бихме могли да сме този човек. [[more]] Очарователният Адам Драйвър, когото страхотно харесвам още от "Докато сме млади", играе меланхоличния шофьор на автобус Патерсън, който живее в град Патерсън, Ню Джърси, а любимият му поет е авторът на поемата "Патерсън" – Уилям Карлос Уилямс, също от град Патерсън. Изобщо филмът е пълен със скрити или явни знаци, свързани с името на главния герой и подчертаващи основната идея – че ежедневието е едно вълшебство. Или поне може да бъде, ако имаме съответните сетива. Патерсън от филма ги има – той е поет по душа и търпеливо записва в едно тайно тефтерче своите стихове в проза. Впрочем съчинените във филма стихове изобщо не са случайни, а са творби на истински съвременни американски поети, като част от тях са написани специално по молба на Джармъш. Патерсън живее със своята приказно красива приятелка Лора (Голшифте Фарахани) и кучето Марвин. По свой начин те също са артистични натури – Лора е изцяло посветена на изкуството, макар и всеки ден на различно изкуство, а Марвин е не съвсем безучастен свидетел на всичко случващо се.
Патерсън – градът – е симпатично градче, в което в рамките на филмовото време, а то е точно седем дни, цари слънчева и китна есен. Цветовете на дърветата, старата фабрика и големият водопад правят мястото абсолютно очарователно. Или поне такова го виждаме ние през очите на Патерсън, който кротко минава през напълно еднаквите си делници, вдъхновява се от семплите неща и се усмихва на малките разговори на пътниците. Около него също е пълно с поети – от едно малко момиченце и удивителните му стихове за дъжда до случайно срещнатия японец.
Изобщо това е един филм, който сам по себе си е невероятно стихотворение в проза. И трябва обезателно, обезателно да го прочетете.
