Новият филм на Ксавие Долан идва на Киномания с две награди от фестивала в Кан, натоварен с претенциите и неоспоримия талант на младия Долан, който е на 27 години и е най-младият награждаван някога в Кан режисьор. Към това трябва да добавя и острото му чувство за мелодраматизъм, винаги страхотно подбраната музика, точното око за детайла и изключителните актьори – Гаспар Юлиел, Натали Бай, Леа Сейду, Венсан Касел и Марион Котияр. [[more]] Филмът е екранизация по пиесата на Жан Люк Лагарс за завръщането на младия писател Луи-Жан в родния дом, за да признае пред семейството си, което не е виждал от 12 години, че умира от СПИН. За близките си мълчаливият красавец Луи-Жан е мил спомен от миналото, така че всички насаме споделят с него личните си тайни. Същевременно той отдавна сам е пожелал да бъде непознат за майка си, брат си и сестра си, да не им казва нищо за себе си, да не знае нищо за тях. И без особено удивление забелязва, че всъщност вече няма място в техния свят. Типичните за семействата дребни заяждания, шеги и фамилни легенди са се случили, без Лиу-Жан да е наоколо, и сега е вече твърде късно да се поправи стореното. Изглежда, че това е еднакво болезнено и за двете страни. Прозорливата майка, гневният брат, внимателната снаха и малката чаровна сестра са за Луи-Жан повече мираж, отколкото реалност.
Силно емоционален от начало до край, сниман почти изцяло в близък план и пълен с малко неясни намеци и ретроспекции, филмът е може би малко преувеличен. На мен обаче ми допада именно това у Долан – че не се страхува да злоупотребява със средствата на своето изкуство. А филмите му са почти образцово изкуство и това си е талант, няма спор.
