Неделен книжен клуб

Книгите на 2017 г.: втора част

И тази година попитахме нашите автори кои са книгите, с които ще запомнят отминалите 12 месеца.

Книгите на 2017 г.: втора част

И тази година попитахме нашите автори кои са книгите, с които ще запомнят отминалите 12 месеца. Получи се дълъг списък заглавия, които ще ви представим в няколко материала.

Днес Селина Йонкова споделя своите впечатления и препоръки към всички четящи момичета. 

Започвам с "Анна и Говорещия с лястовици" (изд. "Кръгозор") на Гавриел Савит. Това е книга, превъзхождаща според мен силно надценената "Крадецът на книги". Стил, идея и внушение далеч от сладникавост и страховита поетичност.

Отбелязвам и две класики: "Стаята на Джейкъб" (изд. "Колибри") на Вирджиния Улф (модерна проза, въздействаща след близо столетие) и "Дневникът на една камериерка" (изд. "Колибри") на Октав Мирбо – психологически актуална и днес.

Препрочетох отново "Орелиен" (изд. "Колибри") на Луи Арагон. Това е възможно най-истинският любовен роман, свързан с Париж!

"Червенокосата" (изд. "Еднорог") на Орхан Памук е поредното обяснение за различието в прочита на архетипните истории на Изток и на Запад.

"Елинор Олифант си е супер" (изд. "Обсидиан") на Гейл Хъниман, оригинална, свежа, поставяща въпроси. Просто истинска!

"Проект за прекрасен живот" (изд. "Черно фламинго") на Манол Глишев! Без измъчена оригиналност, сладникавост, умиление в рими и пр. Красива, непринудено интелектуална (рядкост за родната поетична сцена).

От българската литература разказите на Радослав Парушев "Само за напушени"(изд. "Гигамоно") и романът "Последната територия" (изд. "Сиела") са моят избор за 2017 г.! [[more]] Отбелязвам и две детски книжки: "Прахосмукачката на вещицата" (изд. "Прозорец") от Тери Пратчет и "Од и ледените великани" (изд. "Сиела") на Нийл Геймън.

Не мога да отмина и една документална, "Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин" (изд. "Рива") на Тимъти Снайдър – книга, върху която преподавателите по история трябва да бъдат препитвани!

"Завръщането на Басат" (изд. "Колибри") от Висенс Виляторо също – смесица от документи, спомени, съвремие, напомнящо крехкостта на битието ни.

И последно вече! "Аркадия" (изд."Лист"), пиесата на Том Стопард! За мен е шедьовър! Елегантно многозначителна, изящно иронична – истинско удоволствие!