Изкуство

"Кратка среща"

През август се навършиха 70 години от премиерата в САЩ на един от най-великите любовни филми на всички времена.

"Кратка среща"

През август се навършиха 70 години от премиерата в САЩ на един от най-великите любовни филми на всички времена - "Кратка среща" на Дейвид Лийн (с два "Оскар"-а за мащабните "Мостът на река Куай" и "Лорънс Арабски"; създал и великолепния "Доктор Живаго" в подобна естетика и обожаваните от мен екранизации по Дикенс - "Оливър Туист" и "Големите надежди"), по прелестна пиеса на Ноел Кауърд, с три номинации за "Оскар" и оценка 8.1 в IMDb. Това беше повод да си пусна пак тази вечна и безсмъртна класика, тих, деликатен, камерен и емоционален филм, разчитащ на недоизказаност, загатване, плахи неуверени погледи и полусенки. [[quote:0]] Лора Джесън (Силия Джонсън) е дребна, изящна, скромна и свенлива домакиня, която ходи всеки четвъртък в близкия град с влак (и се връща с вечерния) да "попие" култура. В кафенето на гарата (нарочно няма да ви разкажа подробности) се запознава с лекаря д-р Алекс Харви (Тревър Хауърд), обаятелен и чаровен, но резервиран и скован рус мъж със старателно поддържана външност и стегната фигура.

Лора е омъжена за скучния, инертен и безличен чиновник Фред (Сирил Реймънд), верен и добродушен, имат и дете. Алекс също е със семейство, като това не пречи да се влюбят диво и страстно, но платонично (единственият им опит за близост завършва с унизителен неуспех). Иронично, като контрапункт на тяхната връзка, ни показват делничната и груба закачка между барманката, самодоволна и превзета попрезряла кокона, и началник-гарата Годби (Стенли Халоуей), самонадеян, назидателен и пъргав простоват чичко. Върви им на някои, нямат претенции и могат да имат доволно и дори приятно съществуване... [[more]] Дори неминуемата раздяла е провалена от нахалната и надменна клюкарка Мъртъл (Джойс Кери). А ние (както и героите) оставаме обвеяни в пушека на отдалечаващия се завинаги локомотив и с невъзможността на голямата, единствена и буйна (велика?) любов, дошла в неподходящ момент, оставила след себе си безценни (кратки) спомени, горчива тъга, светла печал и малко от сладостта на съвместните моменти и естествената пареща жега на срамежливите откраднати докосвания.

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.