Това е един спектакъл, създаден по фрагменти от творчеството и писмата на Чехов. Съавторите – режисьорът Георги Михалков, хореографката Ива Караманчева и актьорите – Милен Николов и грациозната Десислава Чутуркова – са вложили много любов и старание и това личи във всеки танц и сцена. Въпреки това спектакълът е накъсан, разнопосочен и неособено разбираем за незапознатите подробно с чеховите драми.[[more]]В „Краят на градината“ присъстват всички мотиви, централни в чеховото творчество – противопоставянето на живота в Москва с този в провинцията, на зимното живуркане с летния светски живот, бленуваното пътуване някъде, където е топло и весело, несподелената любов, нервни и претенциозни госпожици и влюбени в тях новобогаташи, внуци на крепостните им. Градината, която ще бъде отсечена и обичта, която няма да бъде изживяна. И вечното очакване, тази неподвижност на копнеещите чехови герои, която тук е много добре балансирана от танците и движението на сцената.
Героите са двама – глезената Олга Ивановна и недодяланият, но богат Пьотр Сергеич. Монолозите им са накъсани и самата история изглежда събрана от отделни кръпки, както всъщност е написан текстът. Двамата се срещат и разделят през годините, свързани от взаимен интерес и чувства, но разделени от обстоятелствата. И дали от леност или по невъзможност, но нищо повече от случайни срещи няма да има.
Без да е истински чеховски театър, това е едно добро упражнение по Чехов, което може да се изгледа с удоволствие от всеки влюбен в пиесите на Чехов или просто достатъчно запален русофил.
