Изкуство

Краят на света

Недолюбвам канадеца Ксавие Долан, но признавам, че е фактор в световното кино.

Краят на света

Недолюбвам канадеца Ксавие Долан, но признавам, че е фактор в световното кино. За 27 години живот (роден е през 1989 г.!) има шест режисьорски филма (първият "Как убих майка си" е нетърпим боклук, Mommy става, ако е половин час по-кратък, "Том във фермата" е най-хубав, а транссексуалният Lawrence Anyways не съм гледал). Отделно и играе (в "Песента на слона" е чудесен). Любимец на фестивали (основно в Кан), той отнесе точно от Лазурния бряг Голямата награда на журито и тази на Екуменическото жури за последния "Това е само краят на света". Филмът има шест номинации за "Сезар" и оценка 7.1 (постоянно спадаща) в IMDb. А тъй като темите пак са смъртта и хомосексуализмът, се приготвих за многократно предъвквана, претоплена, излъскана наново, модерно опакована позната история. Излъгах се, това е най-доброто, заснето засега от "енфан терибъл", дано продължи така... [[quote:0]] Луи-Жан (Гаспар Уйел, изненада, той винаги играе психопати, например младия Ханибал Лектър, тук е неузнаваем) е 37-годишен гей, известен парижки драматург, сух и жилав, с приятно неусетно усмихнато лъчезарно лице и кротки уплашени очи, отчужден от семейството си, провинциално и обикновено до клише. Умира (не е важно от какво) и решава да посети най-близките си и да им каже (не се е връщал десетки години).

Посрещането е приповдигнато, неловко и изкуствено. Майка му (Натали Бай, колко остаряла!), прекалено гримирана повехнала и сбръчкана кльощава екстровертка не спира да бърбори, заглушавайки всички. Брат му Антоан (Венсан Касел, познат, но перфектен), обикновен простоват работник с остро лице и зъл поглед, мълчи отчуждено и враждебно. Единстветно неговата съпруга Катрин (Марион Котияр) е адекватна, защото е мила, добронамерена и непредубедена, освен че е с кротка ефирна красота. Сестрата Сюзан (Леа Сейду), спортна мъжкарана с напращяла фигура и предизвикателна и изкусителна външност, като че ли чака от него разрешение и подкрепа за "голямата крачка" окончателно да преустрои и промени живота си, селски, маргинално скучен и предвидим, за десетилетия напред.

Общ разговор не се получава ("той ще им признае, ще се разчувстват, прегърнат, ще си простят и ще се разделят като близки и приятели" не сработва). Общуването се разпада на отделни диалози - проникновен и дълбок с Катрин, интуитивна и житейски мъдра (разбира всичко); дързък, объркан, нефокусиран и трескав със Сюзан ("защо пращаш само картички, които всеки може да прочете?"); носталгично виновен с майката ("винаги си правил каквото си искаш, и си си самодостатъчен, но те обичам"); агресивен, бурен до кавга, сбъркано безсмислен и абсурдно гротесков с Антоан. [[more]] Всичко е безвъзвратно счупено, близостта е невъзможен мираж, пропуснатото няма как да бъде наваксано, откровеността сега само ще задълбочи отчуждението и Луи-Жан е като че ли основен виновник за това, впримчен в егоизма, самолюбието и амбицията си.

Краят е ненужно илюстративен (врабчето и дори изпълнението на Моби от Play са излишни, важното е казано). Героят си тръгва набързо, панически и рязко (пак бърка в най-важния момент, когато душите на другите са отворени доверчиво и безпомощно). Екзистенциалната бездна пред смъртта отрезвява и поучава, но какво от това? Остават само преоткритата любов в сърцето, тайна и неизговорена (макар и споделена), закъснелият урок (винаги е така) и дълбокото прозрение пред вечността.

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.