Отвсякъде ни заливат с идеи и съвети как да преоткрием и използваме женската си енергия. Бих казала, че това е поредното изискване към съвременната жена – да бъде повече Жена, да се свързва със своята женска енергия по един категоричен начин.
Ако очаквате да ви кажа как точно да го направите, си губите времето с четенето на тази статия. Не съм специалист(ка) по женска енергия... а просто жена, която се опитва да намери своето определение за хармонична женственост. Аз съм търсач(ка) и дори експериментатор(ка). Споделям идеи... но смятам, че търсенето на женствеността е поредното индивидуално търсене, което всяка жена трябва да направи сама за себе си... [[quote:1]] Какво е да си “жена”? Каква точно е тази “женска енергия”? Дали да си “жена” изрично включва суетата или домакинстването? За майчинството е по-ясно, че е включено, но пък то има свойството да опонира на по-фриволната женственост... Дали ако се гримираш всеки ден по половин-един час, ако поддържаш дълга фризирана коса, ако редовно се обличаш в поли и рокли (в женствените топли нюанси) с внимателно подбрани аксесоари към тях, носиш обувки с поне 5-сантиметров ток, използваш цял гардероб с различна козметика и т.н., вече си завършена жена?
Някои могат да поспорят – вкусът към цветовете се определя от много фактори и не може всички жени да обичат червено. Други могат да настояват за правото да се обличат спортно-елегантно и удобно, без с това да накърняват женствеността си. Виждала съм женски лица, които просто не обичат грима. Нима не е женствено да си естествено красива?... Не ме разбирайте погрешно, аз се гримирам. И обожавам червено. Но това е мой личен избор. Не бих се месила в чужди убеждения относно поддържането на външния вид... Същевременно е факт, че токчетата и полите променят походката, а сутрешните усилия пред огледалото често се отплащат през целия ден...
Продължавам с идеите за женственост. Може би домакинстването е натурална проява на женска енергия. Да се поддържа домът чист и уютен, да мирише на прясно изпечен хляб или сладкиш с канела... Аз самата не съм яростен привърженик на готвенето (друг израз за “лоша готвачка”), но признавам, че има моменти, в които кулинарията носи една особена атмосфера, едно вътрешно спокойствие и може да бъде почти медитация... Стига да е по желание и без ограничение във времето... Естественото желание на жената да се грижи за другите, да допринася за техния комфорт и благополучие реално намира израз в дейности като готвенето, подреждането, паленето на свещи...
И същевременно – всички познаваме “изпушили” домакини, които са занемарили външния си вид, социалния си живот, личните си взаимоотношения и изобщо са изгубили себе си някъде сред мръсните чинии и изпраното спално бельо.
Майчинството е подобна двупосочна роля – много женска, но и застрашаваща женствеността, ако се изпадне в крайност. Жената не е само майка. Тя е съзидател на различни нива и се нуждае от изява на всичките си същности.
Партньорството е основно поле за проявление на женската и мъжката енергии. Отдаването на любов от страна на жената (включително енергийно в секса) е захранващо и за двата пола. Но и тук стигаме до “препъни камъка” – нужна е силна мъжка енергия насреща, за да бъде проявена добре женската. И обратно. Взаимосвързани са.
Женска енергия има в танците, в творчеството (рисуване, моделиране, шиене и др.), в отношението. "Женскостта" е внимателно, пасивно, чувстващо, деликатно, ориентирано към сътрудничество отношение – към хората и към света. Обратното на мъжката агресия, аналитичност, целеустременост, активност, конкурентност. Но в пряк превод в реалността какво означава това? Да ползваме повече интуицията, отколкото разума? Да изчакваме възможностите да дойдат при нас, вместо да ги преследваме като дивеч? Да си позволяваме да бъдем слаби и защитени от мъжете?... [[quote:0]] Е, както споменах, не съм специалист. А жена, чийто разум е доста развит. Работя над интуицията, но разумът ми все още е тук (досадно присъствие понякога, ама...). Разбирам по-нежната душевност на жените и не смятам, че съм напориста по мъжки, но ми се налага доста неща да върша сама, да преследвам цели, да организирам живота си. И понякога искрено се обърквам кое е яйцето и кое – кокошката: аз ли не развивам достатъчно женската си енергия и затова привличам определени обстоятелства или животът ми е пълен с уроци, които изискват и проява на мъжка енергия (респективно – с упорство да прилагам женската енергия)? Така или иначе всяко същество притежава и двете. Това ме успокоява късно вечер, когато се чувствам изтощена и неудовлетворена...
Мдааа... И аз не харесвам извода, че успешна формула не съществува. Особено в края на дълга статия, която съм имала търпението да изчета. Но нямам друга новина за вас. Освен тази – търсете, чувствайте, доверете се на себе си! Защото тази прословута “женска енергия” все пак е вътре във вас! Няма друг да ви я даде, няма да я намерите в магазина. Тя циркулира в тялото и в душата ви и иска да бъде проявена. Ако нещо ви носи удоволствие, хармония, спокойствие, радост... ами много вероятно е да е свързано с автентичната ви женска енергия. Правете го!... Общувайте и с други жени – вълшебно е, когато на едно място се съберат креативни, позитивни, осъзнати жени. Винаги има какво да обмените, какво да научите, какво да почувствате с тях. И току-виж се усетите приети, разбрани, подсилени от една общност. И току-виж се почувствате повече жени... [[more]] Нееее, това последното беше уловка. Самото изискване “да се почувстваме жени” вече е насилие над нас. Та ние сме жени! Така че нека просто бъдем по-естествени. Но не естествени в тревогите, стремежа към съвършенство, обгрижването на всички около нас... или поне не само. Нека сме естествено нежни, лъчезарни, любвеобилни, спокойни и творящи. И най-вече – обичащи! Умението да обичаме (не жертвоготовно и пренебрегващо собствените нужди, а чрез вродената ни способност да даряваме цветност, хармония, топлина и светлина на себе си и на хората около нас) е най-категоричната проява на женска енергия, на която сме способни!
По скромното мнение на един лаик...
Aнтония Нотева е на 38 години и живее в София. Има 6-годишен стаж като майка, 14-годишен стаж като държавен служител и поне 25-годишен стаж в писменото изразяване на лични мисли и емоции. Освен дневници, есета, писма, статии, пише и стихове, а преди 4 години и книга, която един ден ще види бял свят.
