Ретро

Били Холидей: Музика с аромат на гардении

На 7 април 1915 г. е родена Били Холидей.

Тя е денят в дългите нощи, прекарани из нюйоркските клубове, където гласът й е внасял слънцето. Тя е жената с цвят на нощ и блестящо бяло цвете в косите, символизиращо нейната чистосърдечност, искреност и светла чувствителност... нейната по детски наивна прямота към света.

Тя е непокорното момиче и изисканата дама в едно. Нейната съдба е неразривно свързана с болката. Нейната музика рисува любовта, както трудно може да се повтори. Тя е Били Холидей.

Когато още в детството животът я среща с най-мрачното си лице, със страданието, мизерията и омразата в очите на околните, някак естествено тя продължава да върви винаги на ръба, защото още като малка дълбоко в сърцето и съзнанието си губи всичко, преди да го спечели обратно. Такъв е животът на Лейди Дей – живот на крайностите, белязан от нерадостно детство. [[quote:0]] Още преди да навърши своето пълнолетие, Били понася ужасяващи травми – става жертва на изнасилване, а мизерията я принуждава да проституира, за да изхранва себе си и болната си майка (която също е проституирала и е лежала в затвора за това заедно с невръстната си дъщеря). Към това се добавя липсата на каквато и да е сигурност, крайната бедност и всевъзможни лишения, за да се оформи картината на първите съзнателни години от живота на Лейди Дей. Неслучайно той продължава в най-екстремната плоскост – с наркотици, алкохол и обвързване с неподходящи партньори, които я тормозят, малтретират и се държат унизително, изневеряват й и я използват заради парите. Животът на Били Холидей е постоянен бунт – както на сцената, така и зад кулисите. В нея има нещо екстремно, което я тласка към ръба, към провокацията в музиката и любовта. Не са малко свидетелствата, че Били е имала интимни връзки и с жени – отново израз на нейния непризнаващ обществените ограничения личен избор.

Спасението? Музиката. Тя придава смисъл на дните й още като дете. С гласовете на Луис Армстронг и Беси Смит Били бяга от тъжната реалност, намира утеха, упование и надежда. Всичко друго около нея е разрушително и изглежда единствената твърда почва под краката й е музиката... Докато веднъж сама не е решава да отиде в един от множеството клубове с музика на живо и да опита да си намери работа като певица. Така започва нейният личен музикален път. Следват множество концерти в различни клубове в Ню Йорк, турнета и колаборации с най-големите имена от онова време – Каунт Бейси, Луис Армстронг, Дюк Елингтън... И постепенно мекият й и въздействащ глас спечелва все по-многобройна публика.

В този глас е въплътена нейната силна сетивност, самотата и тъгата, както и бленуваната любов... Гласът на Били Холидей е глас на истината в музиката, защото звучи така, сякаш песните й са част от нейната плът и кръв. Такова присъствие и внушение се постигат само със сливането на тяло, душа и музика, с предаването на истории, които са лично изстрадани и преживени.

Лейди Дей има нелеката задача да се наложи и утвърди в свят, който не просто не приема хората с различен цвят на кожата за равни, но и дискриминира жените. Да бъде жена музикант на сцената, която е била запазена територия за мъжете, е друга житейска битка за нея.

Първият нюйоркски клуб, в който цветнокожи и бели имат еднакъв достъп и слушат заедно джаз, е Café Society. Тъкмо там Лейди Дей прави едно от най-впечатляващите изпълнения на Strange Fruit – песен, осъждаща сегрегацията, расизма и потъпкването на човешките права. През 30-те и 40-те години в САЩ линчуването на негри е ежедневие. Зловещата метафора в Strange Fruit оприличава телата на обесените на странни, безмълвни плодове, пропити с кръв. Дискриминацията и неравноправието на цветнокожите е навсякъде в САЩ по онова време. Самата Били има история за това. По време на турне в един от хотелите тя е помолена да не ползва асансьора, с който пътуват останалите гости, които "не са със същия цвят на кожата". Гневът и непримиримото възмущение на Били Холидей оживяват в нейните изпълнения на Strange Fruit.

Именно тази песен и силната неподправена неприязън на един полицай към чернокожите и към джаз музиката като символ на свободата в нейната многоликост и импровизационен характер стават предпоставка за превръщането на Били Холидей в жертва на полицейско преследване и шпионаж, които завършват с арестуването й за притежание на наркотици, последвано от престой в затвора. Излизайки на свобода на 16 март 1948 г., тя получава и съдебно ограничение – никой клуб в Ню Йорк, в който се сервира алкохол, няма право да я допуска. Само 11 дни по-късно обаче Били Холидей триумфира на сцената на Карнеги Хол и пее пред толкова препълнена зала, че се налага част от публиката да бъде настанена на самата сцена, непосредствено до музикантите.

Според спомените на близките й за този концерт Били била притеснена дали залата ще е достатъчно пълна и дали отношението на публиката няма да бъде осъдително – все пак джаз дивата току-що е излязла от затвора, а притежанието на наркотици е било сериозно престъпление. В началото на историческия концерт в Карнеги Хол Лейди Дей неволно се убожда, докато слага в косите си гардения, подарена от неин почитател. Въпреки стичащата се по лицето и роклята й кръв, Били Холидей не прекъсва изпълненията си и изнася един концерт, който и публиката, и медиите ще запомнят: 32 песни и три биса, след последния от които тя припада от изтощение. [[more]] Друга любопитна страна на бунтарката Били Холидей е нейният цветист речник, включващ множество жаргонни и нецензурни фрази. От устата, изпяла някои от най-проникновените куплети за любовта, думи като "кучка" и "копеле" били похвала и знак, че някой й е близък и мил. Това разказват приятелите на Лейди Дей от спомените за срещите си с нея. Особено често се е случвало след концерт в гримьорната тя да "поздравява" по този начин музикантите за прекрасното им свирене и представяне на сцената...

За музиката Лейди Дей е готова на всичко. Нейното най-силно желание и блян е да пее и да бъде близо до музиката през цялото време. Неслучайно композициите и изпълненията й вдъхновяват десетки певци след нея и продължават да го правят до днес – един век след рождението й. Песни като Good Morning Heartache и God Bless The Child ще продължат да звучат в нови и нови аранжименти и варианти.

Save