Изкуство

Левиатан / Левиафан (2014)

Всъщност "Левиатан" има 20 награди по света (например за сценарий в Кан и "Златна жаба" за оператора Михаил Кричман на Камеримаж), "Златен глобус" и номинация за "Оскар", както и оценка 7,8 в IMDB.

Левиатан / Левиафан (2014)

Разбира се, "Левиатан" беше един от хитовете на София Филм Фест (заради пусти комплексарски снобизъм и срамно русофилство), за прожекциите билети нямаше дни напред (а Арт Фест на Китанов е закупил правата и от следващата седмица филмът ще се показва пред полупразни зали, ама кой да чете). Неразбираема е тази истерия, при положение че Андрей Звягинцев е елитарен, фестивален и не особено комуникативен режисьор ("Завръщане" спечели във Венеция и действително беше нещо свежо и ново, скоро отново гледах "Изгнание" по творби на Уилям Сароян и този път доста ми хареса, но той е неравен и по-дълъг от нужното поне с половин час, а "Елена" е откриваем само по торентите, въпреки че е най-стегнатият и зрителски филм, което не му пречи да е смразяващ и дълбок). Всъщност "Левиатан" има 20 награди по света (например за сценарий в Кан и "Златна жаба" за оператора Михаил Кричман на Камеримаж), "Златен глобус" и номинация за "Оскар", както и оценка 7,8 в IMDB.

Началото е мрачно и потискащо – крайбрежието на Баренцово море, изоставени изкорубени лодки, сив и безжизнен пейзаж, огромни оглозгани скелети. И същевременно – бяла, спретната, чиста дървена къщичка почти до морето, на плитчините често доверчиво излизат китове, автосервиз. Там живеят Коля (Алексей Серебряков), едър, жив, енергичен, рус и румен 40-инагодишен мъж, устат, сопнат и раздразнителен, с нецензурен и цветист език, сръчен механик, втората му съпруга Лиля (Елена Лядова), очарователна, отегчена и изящна хубавица, и синът му Рома (Сергей Походаев), мрачен, саможив, свъсен и дръпнат юноша.[[more]]От Москва пристига неговият приятел от казармата (специален отряд) Дмитрий (Владимир Вдовиченков), напет, висок, интелигентен и образован красавец със стегната снага, известен столичен адвокат. Общината – разбирай кметът Вадим Шелевят (изключителен Роман Мадянов), тлъст противен недосегаем местен дерибей и феодал, безпардонен, алчен и нагъл, с постоянно зачервени от злоупотреба с алкохол свински злобни очички, проблясващи със заплашителна дяволита светлина върху широкото гладко лице, нашарено от спукани капиляри – иска да вземе имота на Коля (всъщност вече е прието решението) за "свързочен център" (докато не сменят предназначението и градоначалника не го заграби и не си построи палат, познато). Съдът е постановил 500 000 рубли обезщетение (при реално десет пъти по висока пазарна стойност), а Дмитрий си разбира от работата и е събрал обемист компромат за Шелевят (когато Коля го прелиства, възкликва: "Не знаят ли горе, тоя е с ръце до лактите в кръв и е за затвора!"; "Някой нависоко го крепи, по-лесно се управлява компрометиран човек, а после се освобождаваш в нужния момент от него и му прехвърляш вината" – контрира правистът).

Отново губят, кметът се появява мъртвопиян да огледа "собствеността си", а на другия ден московчанинът му хвърля в лицето папката – междувременно под измислен предлог Коля е арестуван и тикнат в ареста. Шелевят е паникьосан, объркан и притиснат, гони го параноята (кой го изпраща този московчанин), консултира се с архиерея (много добър Валери Гришко), ояден лицемер, демагог и фарисей, който го наставлява, че "всяка власт е от Бога", и че трябва "със сила да защити властта си" (тези хора не са християни, а езичници, те виждат в Бог отмъстително, непознаваемо и страшно висше същество, от което изпитват ужас и искат да си купят с дарове и жертвоприношения опрощение заради греховете си). Пълно срастване на "светско" и "духовно", завързани и оплетени в невъзможен за разплитане и разсичане възел на корупция, безнаказаност и произвол![[quote:0]]За кратко ни се струва, че някак си добрите може и да победят, заражда се плаха надежда (знаем, че е обречена), но Лиля и Дмитрий са любовници и това проваля всичко – изневярата се разкрива на великолепно заснет ловен излет с приятелите на Коля, местни милиционери, обикновени примирени и смачкани хора, болтчета в системата и пиксели в матрицата, които стрелят по портрети на Сталин, Ленин, Брежнев ("А от по-новите няма ли?: Липсва историческа перспектива!") Много хубав образ е приятелката на Лиля, съпругата на един от милиционерите Анжела (Анна Уколова), пълна пищна мъжкарана с язвително чувство за хумор и добра душа, която мята водките една след друга и замезва с риба от консерва...

Кметът бързо се окопитва, действа с широк размах и зъл устрем, а добрите, чистите, скромните, отрудените, обикновените и запазили някакъв морал хора сами се провалят (те и така имат минимален шанс в тази безсъвестна вакханалия на извращения и изстъпления). С алкохолизъм, лъжи, изневери, лекомислие, слабохарактерност, липса на вяра и кураж, пречупени отдавна, без сами да го съзнават, храна за хищната бездушна бюрократична машина (библейското чудовище Левиатан), вещо наставлявана и управлявана от столицата, която ще ги смели и ще изплюе мизерните слузести и обезкостени остатъци от тях... А може би ако бяха заедно, задружни, смели и непреклонни...

Лиля изчезва (разяждана от вина), Митя отдавна е в Москва, а Коля... Злото триумфира, цари безнадеждност, примирение и скотско съществуване (оцеляване и мимикрия, а не достоен живот), църквата се грижи за имотите си, за светско признание, а не за духа и вярата и трупа алчно земни богатства (кичозни, нови и блестящи с фалшиво лустро и много злато нови храмове никнат навсякъде), полиция, прокуратура и съд са подчинени на политическата авторитарна власт...

Краят е като началото – мрачен и потискащ. И едва ли смиреният Йов ще дочака просветлението и Божието благоволение, както проповядва отец Василий (Игор Сергеев), единственият безкористен и всеотдаен свещеник в епархията.

Според една умна, съобразителна и привлекателна приятелка този филм е спонсориран от Кремъл, за да се внуши на масите, че няма изход, светлина и надежда и съпротивата е безсмислена и обречена. Не е така, но въздействието му е точно такова. Само че за това положение, повтарям, са виновни и самите "крепостни роби"!

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.