Най-после малко истинска Амели! След разочарованието от последната й книга се питах дали отново ще започне да пише по „нейния“ начин, изпаднала в еуфорична носталгия и сякаш на един дъх – защото най-добрите й книги са написани точно така – като остроумен и малко нестроен разказ на човек, разказващ невероятните си спомени на две питиета повече от необходимото.
[[more]]„Любовен саботаж“ е такава книга. Този път Амели разказва за детството си в дипломатическия квартал в Пекин, войната между децата от различните националности и любовта си към съседското момиченце. Името му е, разбира се, Елена и е неземно красиво. Но това е само един елемент от този разказ за децата такива, каквито отдавна сме забравили, че сме били. Амели честно и с нескрита ирония показва неподправената жестокост и простота на детството, когато „Аз“ е центърът на света, въпросите имат очевидни отговори, а възрастните – всички над 15 години – живеят в съвсем друга вселена.
Написан остроумно и претенциозно, по познатия на всички почитатели на Амели начин, този роман е като очаквана среща със стар приятел – без да изненадва особено, оставя приятното чувство, че всичко си е както винаги.
P.S. Не мога да не отбележа, че се изненадах неприятно от неоправдано високата цена на книжката.
