Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Лято за пътешественици: Непал съвсем отблизо

Лято за пътешественици: Непал съвсем отблизо
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Цветен, странен, мръсен, шумен и омагьосващ, Непал може да бъде видян съвсем отблизо само през обектива на кинокамера. Съмнявам се, че някой от туристите в тази далечна земя може да си позволи да отдели толкова дни и внимание на всички детайли и на хората в Катманду, както го прави режисьорът Пол Друс във филма си „Изгубената камера: Непал“.

Организаторите на фестивала „Кино за пътешественици“ Ангел и Здравко сами са видни пътешественици и преди прожекцията разказаха за своето посещение в Непал миналата година, както и вече по традиция ни почерпиха с местни лакомства. Техният разказ и снимки обхващаха по-голям периметър от територията на Непал, включително флора и фауна, докато филмът е клаустрофобично затворен из уличките на Катманду и във втората си половина е наистина некомфортен за гледане.

Непал – страната на абсолютното безвремие.

Далечният изток е много особена дестинация за европееца – от една страна, примамлива и интересна, от друга, неразбираема и на моменти плашеща. Или поне такъв е Непал във филма. Доколкото това е възможно в рамките на час екранно време, символично подреден между изгрева и залеза, животът в Катманду е уловен в безброй красноречиви моменти, които просто нямат нужда от коментар. Това е едно от много големите достойнства на филма – всичко се случва пред очите ни без думи, без никой да обяснява какво виждаме на екрана и защо. Звучи само музиката на Непал, подбрана идеално според настроението на отделните сцени.

Градът се събужда с виковете на децата, пускащи хвърчила, и чувалите с шарени бои на пазара, край които жените нижат гирлянди от цветя. След това се редуват сцени съзерцателни или откровено жестоки, за да стигнем привечер до кладите край реката и насядалите наоколо старци с бели лица.

Непал – страната на абсолютното безвремие. Ако не бяха влезлите почти случайно в кадър мобилен телефон и цигари, този филм спокойно може да е сниман по всяко време през последните два века, а може би и преди това. Аз лично предпочитам тези приключения да ми се случват само на кино. Програмата на „Кино за пътешественици“ е тук.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...