Жената трябва да бъде привлекателна и сексапилна – лейди Люсил Гордън не само вярвала в това, но и била първата, която започнала да произвежда луксозно дантелено бельо и се прочула със своите прекрасни нощници и халати. Това се случило в края на ХІХ-ти век – Люсил променила представата за бельото от практично към изкусително.
В наше време Люсил Гордън би била пример за успешна бизнес дама и жена с изключителен късмет. Преди век и половина животът й бил абсолютно чудо. Днес за нея знаят само изкушените от историята на модата, защото на Люсил дължим не само луксозното бельо, тя първа в света започнала да организира модни ревюта и създала професионалните модели.
Люси-Кристияна Съдърланд се родила през 1863 година и имала дълъг и необикновен живот. Тя станала първата световноизвестна английска дизайнерка. Модната й къща „Люсил“ имала филиали в Париж, Ню Йорк и Чикаго. Но преди това, типично за времето си, тя се омъжила млада и имала нещастен брак с неверен мъж. Скандално за 1890 година, но Люсил поискала развод. Започнала да шие, за да изхранва себе си и детето си, но имала вкус и търговски усет и бързо станала популярна. За втория си съпруг – граф Космо Даф Гордън, тя се омъжила по любов, като успяла и богата дама.[[more]]Люсил била жена, която шиела за жени. Тя вярвала, че роклята трябва да отразява характера на собственичката си, че жената трябва да се чувства добре в дрехите си. На своите рокли Люсил давала вълнуващи имена. За първи път тя започнала да организира модни ревюта, на които идвали само гости с покани, свирел оркестър, имало чай и сладки, а специално обучени момичета демонстрирали тоалетите на подиум.
Киното било още в зората си, актьорите се снимали със собствените си дрехи, но лейди Гордън видяла потенциала на това изкуство и създавала костюмите на актрисите от онова време, например за Мери Пикфорд. Люсил правела и театрални костюми, а шапката на прочутата Лили Елси от "Веселата вдовица“ станала най-копираната шапка в Лондон.
Семейство Гордън били сред оцелелите при потъването на „Титаник“, където пътували под фалшивото име Морган. Те били в злополучната спасителна лодка с дванайсет човека от първа класа и екипажа и се твърдяло, че именно граф Гордън подкупил екипажа, за да не се върнат и да вземат още хора на лодката. Заради този епизод Люсил е героиня във всички екранизации за „Титаник“, включително и във филма на Джеймс Камерън.
Всъщност в младостта си Люсил оцеляла при потъването на кораба, с който пристигала от Канада със сестра си, а като по-възрастна поради болест не успяла да се качи на „Луизиана“ и часове след това немско торпедо потопило кораба. Люсил определено имала късмет.
След Първата световна война Люсил престанала да се занимава с мода. Тя вече била известно име и се възползвала от това – имала колонки за мода в списания и вестници, продавала името си за масови колекции дрехи и дори за дизайн на автомобили! Днес се твърди, че Валентино Гаравани пръв е започнал да продава лицензи с името си, но очевидно не е така. Първа била лейди Люсил Гордън – една необикновена жена, чиито дрехи отдавна са част от експозициите за история на модата по света, а за живота й се пишат книги, една от които се казва „Любов, страст и бельо“ – най-важното за една жена. И не само според Люсил.
