Аз съм майка по два начина.
Ситуация Х: пиша нещо по работа, а децата гледат телевизия. Целият ден сме прекарали заедно, на открито и много приятно. Но аз някак се изнервям от „висенето” им пред телевизора. При този начин постоянно искам да се занимават с нещо полезно. В другия – осъзнавам колко чуден е бил денят, как всички имаме нужда да правим нещо поотделно и да си починем дори един от друг. И сянка на съмнение не се прокрадва у мен, че това е логичен завършек на деня.
Ситуация Y: време е за есенно разтребване. Опитвам се да го правя уж-между-другото в компанията на двегодишния ми син, но всичко, което изхвърлям, той с интерес изважда, разглежда и зарязва някъде из къщата. Това, което правя е напълно безсмислено, много нервиращо и отгоре на всичкото ми руши връзката с детето, което е в пълното си право да иска да опитва, разглежда, експериментира. След две такива сутрини (в които си представях, че ще сложа всичко в ред) започнах по другия начин – докато синът ми спи следобеден сън, отделям по 40 минути за точка, която съм си наумила да разтребя. В никой случай не искам да се претрепвам от домакинска работа в двата часа, които имам. Страшно удовлетворена от този план, откривам, че той работи. Освен разтребените шкафове съм успяла да пия кафе с малко работа и да почета. Когато той се събужда, аз съм спокойна.
[[quote:0]]Ситуация Z: от понеделник до четвъртък, преди обед и следобед ритаме топка на детската площадка и повтаряме кой номер е самолетът за Бургас или кои са буквичките в имената на мама и тати. Като гледам този разбиращ поглед и тази забързана устица всеки път ми е толкова хубаво. След футбола идва ред на домашните на по-голямото ни дете. Старателно, плавно химикалката се движи по белия лист. Такъв, какъвто е и тя самата.
В петък прекарваме повече време в колата – пазаруваме храна и мама зяпа витрини. Тежко ми, ако навън е слънчево, няма вятър и въобще е страхотно за деца. Започвам да съм майка по по-обичайния начин – чувство на вина срещу аргументи като разнообразие, социален опит за децата, режим от понеделник до четвъртък. Всъщност това води до страшна изнервеност у всички нас. В другия начин горните аргументи са непоклатими и изникват много преди угризенията.
[[more]]Забелязала съм, че съдбата подпомага с две ръце Другия Начин. Някак, като съм спокойна, всичко ми се получава. Ако синът ми е заспал в колата и аз съм изнервена, че съм провалила следобедния му сън и моите два часа насаме, той задължително се буди при опита ми да го пренес заспал и прекарваме следобеда сред кубчета и колички. Но когато просто го погледам, а това винаги ме кара да се усмихвам, преди да се опитам да го преместя направо в леглото му – да не повярваш – той откарва два часа и кусур.
Много експлоатирано средство за вливане на здрав разум в нашето семейство е примерът с кислородната маска в самолета. Там казват, че първо трябва да я сложим на себе си, после на децата си.
Аз съм този вид майка. Вярвам, че като си помогна, ще помогна и на тях. Като намеря начин да се радвам, ще се радват и те. Когато съм щастлива, ще са щастливи и те. Имам малък набор от практики, които ме правят такава – съботни кафета в центъра, спорт, писането тук и писането въобще, маникюр. Обичам да се грижа за себе си и не обичам, когато забравям да се грижа за себе си. На въпроса в петък вечер: ама защо излизате без нас? – аз не шикалкавя. Обяснявам на почти-порасналото ни дете, че имаме нужда да сме двамата. Дълбоко съм убедена, че това е пример за самоуважение, който възпитавам и у тях. Не казвам егоизъм и не мисля, че след ситуация Z някой ще ме обвини в егоизъм. Мисля, че е пример за уважение към личните нужди – от въздух, подреждане (или разреждане) на мислите, време насаме.
С голяма изненада прочетох една статия в английско списание, която се казваше No. 1 Mum. Казвам с изненада, защото текстът там беше моят текст тук. Толкова пък еднакви бяха размислите ни за позицията на майката в собствения и живот, че чак и примерът с кислородните маски присъстваше. Това доста ме окуражи да споделя публично убеждението ми, че да сложиш себе си на първо място (в поне половината от случаите) не е грешно и осигурява добър баланс за всичко останало в моя живот, за личното ми щастие и добро прекарване.
[[quote:1]]
* Взет назаем финал от Моли Гън, автор на статията No. 1 Mum, списание RED, октомври 2013 г.
