„Справедливата битка е онази, която водим в името на нашите мечти!” (Паулу Коелю)
Казват, че пътят Камино започва за всеки от идеята да стъпи на него.
Близо осем години мечтах за Камино – още от мига, в който прочетох „Камино – пътуване на духа” на Шърли Маклейн. След това „Дневникът на един маг” на Паулу Коелю, „Сантяго де Компостела” на Радослав Стефанов, четях и съпреживявах пътеписи. Трупах надежда, че следващото лято ще бъда готова. Но се нижеха житейски събития и родителски отговорности, посрещнах и помагах за внуците си – „принцеса” Боряна и „принц” Явор, а и съответна финансова подготовка бе необходима. [[quote:0]] Всяка година прехвърлях по десет дена от отпуска си, за да мога следващата да разполагам с 30-35 дена – толкова са нужни за целия път. По разни причини отпускът ми се стопи и, поставена пред ново отлагане, а и с голямата подкрепа на моя син, взех твърдо решение да тръгна този септември и да измина поне последния етап от Пътя. Компанията ми се менеше всяка година. Може би заради недобра мотивация, липса на любопитство към неизвестното или житейски проблеми, но все не намирах съмишленици. И сега, и преди, определено смятам, че човек има нужда от компания, с която да сподели и съпреживее пътя. Макар самотното ходене в някои моменти да е много необходимо, добрата компания може и това да ти осигури.
И реших, тръгвам със случайни хора по Пътя. И може би категоричността, че тръгвам, най-неочаквано присъедини с голям ентусиазъм към идеята мои близки девойки и една приятелка, която нямаше твърдо решение да тръгне, така че се оформи група от четири души. Резервирах самолетни и автобусни билети, хотел в начална и крайна точка и две нощувки в Мадрид, които евентуално да съкратим, ако Пътят го наложи. Камино де Сантяго – този древен поклоннически път предстоеше. Започна обратното броене!
В основата на поклонническото движение към Сантяго де Компостела и възникването на пътя на св. Яков лежи легендата за този светец – един от 12-те апостоли на Исус Христос. Около десетилетие след кръстната смърт на Исус апостол Яков Зеведеев е екзекутиран. Неговите ученици пренасят тялото му до североизточна Испания и го погребват. В началото на IX век отшелник Пелагий наблюдава игра на светлини и падащи звезди – на това място откриват гроба на апостол Яков. Построяват църква, възниква селце, а по-късно се изгражда град Сантяго де Компостела. Според разпространено мнение Сантяго е испанското име на св. Яков, а Компостела се интерпретира като „полето на звездите”.
През Средновековието Сантяго де Компостела се превръща в един от най-големите поклоннически центрове след Йерусалим и Рим. Днес около 1000 души всеки ден посещават тържествената меса в катедралата на Сантяго де Компостела в чест на това, че успешно са завършили поклонението си.
Камино де Сантяго е голяма мрежа от древни пътища от цяла Европа, преливащи се в крайната точка Сантяго де Компостела в североизточна Испания. Най-популярният маршрут – Камино Франсес (около 800 км), започва от Сен Жан Пие дьо Пор на френско-испанската граница, преминава през Пиренеите, Памплона, Бургос, Леон, Сария до Сантяго де Компостела и оттам до Финистере („краят на света”). Ходенето до Финистере изисква оше 3-4 дена, за което се получава допълнителна Компостела. Смята се, че Камино минава точно под Млечния път и отразява енергията на звездите над него.
Камино е успешно преминат, ако си изминал 100 км пеша, 200 км с велосипед или кон. Жълтата стрелка и мидата са символите по пътя – ориентири за пилигримите. Казват, че мидата има и магическа стойност. Тя лекува болки, носи късмет на всеки, кoйто притежава мида, придобита на Ел Камино или събрана от брега на океана при нос Финистере („краят на света”). Окачени на раниците или като медальон – опазихме ги здрави до края.
Нашето Камино започна от Сария. Сдобихме се с необходимите пилигримски паспорти, в които всеки ден поставяхме според изискването поне по два или повече печата от местата, които посещавахме – църкви, манастири, магазини и барове. Това удостоверява, че сте изминали съответната част от пътя, за да получите Компостелата – сертификат, че сте извършили поклонничество. [[quote:1]] Изминавахме на ден по 20-25 км. Преминавахме през по-малки и по-големи села, градове – Барбадело, Ферейрос, Портомарин, Палас де Рей, Бедрозо, Арзуа. Понякога селцата-махали преливаха едно в друго с красиви къщи и китни градинки като естествена икебана. Времето ни беше разчетено включително и с почивките. Бързахме да направим необходимия преход за деня, да се настаним в алберге, да се изкъпем и изперем, да сложим официалния кат и да опознаем селището. Пожелах си да бъда като организираните групи с резервиран хотел и превозване на раницата от точка до точка, които само с водичка и камера, без бързане, се радваха на пътя, на всяко цвете, дърво и птичка, снимаха и щастливо и бавно крачеха по Пътя.
Поклонението през Средновековието е било извършвано по религиозни причини. За да се поклонят пред мощите на св. Яков, пилигримите са били подлагани на сериозни изпитания и трудности по пътя – кражби, побоища, дори смърт. За съвременните пилигрими Пътят е изключително безопасно място, уредено и указано със съответните знаци. Проблем по-скоро е намирането на достатъчно време, за да се ходи по целия маршрут и, разбира се, проблемите с травми и мазоли по краката, поне с мен беше така.
А конкретните причини за поклонение са най-различни. От една страна, да се поклониш пред мощите на св. Яков, да предизвикаш духа и тялото си, да изчистиш мисли, да получиш уроци, да отвориш нова страница в живота си, да промениш погледа си върху света, да разбереш житейските мъдрости на сто процента. Само едно кратко отклонение от ежедневието, а толкова резултати – най-добрият подарък.
Преживяното на Камино е като една метафора на живота – има всичко. На Камино, както и в живота, трябва да имаш вяра в себе си, да преодолееш трудности и да се чувстваш победител, да отпразнуваш тези победи, да приемеш и да се смириш. Да имаш вярата, че всичко ще бъде по-добре напред във времето.
На Камино имаш шанс да се обърнеш към себе си по един естествен начин, да обърнеш внимание на малките неща, които в повечето случаи подминаваме в нашия „зает живот”. Имаш шанс да походиш с мислите си, да се полюбуваш на деня, да срещнеш нови хора и дори и да не разговаряте, да усетиш, че си във връзка с тях и всичко около себе си. Да се почувстваш много изморена, но здрава. Ако се почувстваш гладна – появява се подходящото място да хапнеш. Или крайпътна сергия, предлагаща храна, плод, питие, срещу дребно дарение. Ако се почувстваш жадна – идва студеният извор.
На Камино може да избереш къде да спиш – в следващото село, в малко или по-голямо алберге, с пилигримско меню (тристепенно с бутилка вино), а може да спиш и под звездите. Заради прочетеното за дървеници и други неудобства избирахме албергета по за 10-15 евро, с по 10-20 души в помещение, чисти, с достатъчно на брой душ кабини. Само една вечер бяхме в алберге за 60 души, етажни легла, отделени със завеси, но на практика си бяхме заедно. Имаше хъркане и бълнуване на различни езици, смях и молба за тишина.
Имах очакване, че ще ми бъде физически трудно на Камино, тъй като имах стари травми и не бях успяла да тренирам достатъчно. Но енергията на пътя се вля в мен и бях в отлична физическа форма, дори и когато спях по 2-3 часа на нощ. Бях като обновена.
Смяхме се всеки ден. Понякога не знаехме какво точно провокира смеха ни. Нямам обяснение за този изцеляващ смях. Никой курс по смехотерапия не може да даде този добър ефект. И плач – не зная зящо, но в един определен участък от 200 метра крачех сама и плачех с глас, облекчаващ, изчистващ плач. Плаках и от възхита и умиление към майката, возеща своето бебе в количка триколка. Разплаках се от ентусиазма на японеца, очевидно с проблеми, отмерващ крачка по крачка своя път.
Камино е едно духовно приключение и удовлетворение, което ме кара да се чувствам щастлива. Камино докосна душата ми и ми помогна да си доизясня, че:
1. Не трябва да приемам лично отношението на всеки, който иска да промени настроението ми и да ме огорчи в някаква степен – проблемът е негов.
2. Ценните за мен неща не са свързани с мнението на другите.
3. Трябва да помагам там, където това се оценява.
4. Да не пилея енергията си за хора, които са неблагодарни.
5. Да казвам по-твърдо "не", а не да търся компромисни варианти.
6. Да слушам повече интуицията си.
7. Да не планирам в детайли и след това да страдам, ако нещо се промени.
8. Да разбера на сто процента, че не трябва да се търси причина, а да се поема отговорност.
9. Да вярвям, че мога много повече. [[quote:2]] Не всичко можеш да осмислиш веднага след Камино. Ден след ден прибавям по още нещо, връщайки се към отрязъците от Пътя. Разбрах и за носталгията по Пътя. Ще ми липсват поздравите BUEN CAMINO и HOLA!, усмихнатите лица, ведрото и оптимистично настроение, обновяващият смях.
Обещах си да се върна на Пътя спокойно и с достатъчно време. Мечтая, ако направя необходимата подготовка, това да стане с велосипед!
„... и помечтать ето так приятно и не вредна!”
Автор: Нина Петрова
