Иска ми се да напиша такава книга – “Моите несбъднати любови”. И да разкажа в нея за всяка любовна, романтична, първична мисъл, минала през женския ми ум, и останала в минало несвършено време. По-коректно – в минало незапочнато време.
Играта на любов и разлъка в женското въображение стига грандиозни висини. Почти съм убедена, че всяка жена го е правила поне веднъж. Да попадне в пембената мъгла на измислена перфектност и да излезе от нея захаросана или вгорчена.
При мен се е случвало десетки пъти. Какви ли не оттенъци на пембеното съм преживяла на ум. Но всеки път идеята и алгоритъмът са сходни.
Виждам мъж, привлича ме, забелязвам едно (напълно достатъчно е само едно!) негово качество, което харесвам – и се започва... Мъглата пада, той е прекрасен, той е забавен/ чаровен/ ризата му е изгладена/ гледа куче/ рисува/ готви/ поправя си колата/ яде картофките като мен/ пие бира от бутилка/ не – пие само вино... от чаша... Той вероятно е мъжът на живота ми! Предстои ни бурна романтична история. Въображението ми действа, нагласява ситуации, рисува подробности, преплита вселенски пътища, намесват се карми, съдби, случайности, прави от мухата слон и обратното. Така за кратко време, откраднато някъде от деня ми, аз се влюбвам безобразно, преживявам обаждания, среднощни есемеси, срещи, вероятно последвани от умопомрачителен секс (нали е мъжът на живота ми – редно е).
След миг излизам от пембената мъгла, слизам от трамвая или влизам в офиса, или мия съдовете, или плащам в супермаркета. И се сещам! Мъжът от пембеното нещо съм го виждала веднъж преди години, пили сме кафе случайно, били сме съученици в трети клас, и т.н., и т.н. Основното: той никак не е мъжът на живота ми. Не е бил и най-просто увлечение. Повечето пъти се съмнявам, че изобщо сме се познавали. Едното достатъчно качество може дори да не е негово. Съвсем далеч от перфектността!
Разбира се, че съм разумен човек! Завърших висше, започнах работа, отнасям се сериозно и отговорно към живота, понякога даже гледам новини. И това с пембеното нещо е пълна щуротия! Да, този мъж не е половинката ми. Аз го знам. Вие го знаете. Навярно и той е наясно.
До следващото пътуване в трамвая...
Вероятно никой нямаше да научи за тези мои бягства, дори най-добрата ми приятелка (извинявай, Зара), още по-малко да прочете за тях черно на бяло. Но...
Аз го срещнах.
И се омъжих.
Имам прекрасен съпруг! Наистина перфектен. Честно! Когато започнахме да излизаме, не си измислих едно негово качество, в което да се вкопча. Нямаше нужда. Той ги има като Чък Норис – всичките. Все положителни, разбира се.[[more]]Спрях да се потапям в пембената мъгла. Моите несбъднати любови си останаха такива и аз съм щастлива от това. Понякога се сещам за тях – помня си ги. Дори ги помня по-достоверно от сбъднатите любови. Нали аз съм ги измислила! Моите несбъднати любови ме забавляват и подмладяват. Заради тях се чувствам пак като ученичка, вярваща, търсеща, почервеняла от срам и с поглед, вперен в светлото бъдеще. Благодарение на тях вече знам! Пембеното нещо не е просто бягство от ежедневието. То учи и възпитава. Заради него правим хиляди грешки. И заради него постепенно спираме да правим грешки.
Някой ден, на преклонна възраст, може и да разкажа моите несбъднати любови. Те са чаровни, увлекателни и пълни с живот. Чуден чиклит ще се получи. Но ще ги разкажа, за да си напомня какво съм искала и какво съм намерила.
Несбъднатите любови са най-хубавите любови на всяко момиче – колкото повече, по-шарени, по-начесто и по-детайлни, толкова по-добре. За жена обаче една сбъдната любов е напълно достатъчна.
Весела Учкунова-Даскалова
Весела Учкунова-Даскалова е основателка на блога “Кафето, виното и кифлите...”. На 26 г. е, инженер по образование, има близначки на 1 г. и 4 месеца. Семейството й е най-ценният подарък, който е получила от живота. Иначе е най-обикновено момиче, заобиколено от зрели, сериозни човеци, които се занимават със зрели, сериозни неща. Обича силно кафе, хубаво вино и ванилов сладолед. Много мечтае, малко пише, макар и още от ученическите си години. Първоначално – в един голям кожен тефтер, скрит от света. След като ражда момиченцата си, решава, че е време съдържанието на тефтера да стигне поне до близки и приятели, а някой ден и до дъщерите й. Така се появява блогът.
