Детето, което играе във филма на братята Дарден „Момчето с колелото“ прилича много на моя син и това е първата причина да харесам историята. Определено има и много други причини този филм да бъде харесван, защото идва на София филм фест като носител на голямата награда на журито на фестивала в Кан и още доста други отличия.
Сирил е отгледан от баба си и от скоро живее в дом. Баща му е жив, но изобщо не се интересува от него и единственото, което е останало от нормалния живот на детето е един велосипед. Сирил има приемна майка и не съвсем подходящи приятели, в общи линии историята не е нито учудваща, нито непредсказуема, но е снимана кратко, пестеливо и хубаво, така че се гледа с удоволствие. Филмът не предлага някакви големи житейски драми или откровения, което само прави разказаното напълно достоверно и още по-въздействащо. Детето във филма е просто чудесно с естествените си чувства, лаконичността си и абсолютната си непрестореност в реакциите и на добро и на лошо. Децата са лесни за разбиране, но изобщо не е лесно да ги променим, колкото и добре да осъзнаваме какво и как трябва да се направи. Това също е показано много честно и вярно.
Моят син има една странност – още от детската градина той не иска подаръци, никакви и по никакви поводи. Момченцето във филма – Сирил – имаше само едно неизменно нещо в краткия си живот и само него обичаше истински и това беше неговото колело. Замислих се, че моето дете явно има предостатъчно любов и сигурност в живота си и не изпитва нужда да ги замества с предмети. Този филм ми помогна да се почувствам малко по-добър родител.
