Изкуство

Мона Лиза – 500 години загадки и приключения

Между 1503 и 1517 година Леонардо да Винчи рисува, преправя и завършва най-известния портрет в историята на изкуството – Мона Лиза или La Gioconda.

Мона Лиза – 500 години загадки и приключения

Между 1503 и 1517 година Леонардо да Винчи рисува, преправя и завършва най-известния портрет в историята на изкуството – Мона Лиза или La Gioconda. От тогава досега, вече пет века, тази картина е обект на спекулации, догадки и хипотези, подложена е на всякакви анализи, обект е на преклонение, крадена и повреждана умишлено. Изобщо историята на Мона Лиза е достойна за легендата, която този образ носи. Ето някои от събитията, белязали пет вековната съдба на Джокондата.

През 1519 година Леонардо завещава Мона Лиза на своя ученик, модел и вероятно любовник, Салай, който я пренася в Милано. През 1524 година, след смъртта му, сестрите на Салай продават картината на Франсоа І за 4 000 екю. Кралят нарежда картината да бъде окачена в банята му, която се състояла от 6 стаи и в нея има още платна на Рафаело и други художници. От влагата състоянието на Мона Лиза се влошава и я преместват в Лувъра – така тя попада там за първи път през 50-те години на 17-ти век.[[more]]В следващите няколко десетилетия картината e пренасяна последователно във Версай, в Тюйлери и обратно във Версай. По време на тези пътешествия тя доста потъмнява, предполага се, че може би по това време изчезват веждите на Мона Лиза. Има хипотеза, че Леонардо поначало я нарисувал без вежди, защото тогавашната мода била жените да махат веждите си. Но за по-вероятно се приема да са изтрити по време на неумела реставрация или просто да са избелели с времето.

След революцията Джокондата става част от бъдещия музей, разположен в Лувъра. Тя е там до идването на власт на Наполеон, който я взима за спалнята си.

През 1911 година се случва една от най-прочутите кражби в историята – Мона Лиза изчезва от Лувъра. Всъщност тя не се охранява по никакъв начин и един от служителите просто я изнася от музея. Веднага цялата администрация на Лувъра е уволнена, а границите на Франция – затворени. Крадецът – Винченцо Перуджи – две години укрива картината у дома си, след което се опитва да я продаде на един антиквар във Флоренция. Веднага е заловен – на света няма дилър на изкуство, който би се осмелил да купи тази картина.

По време на Втората световна война Мона Лиза е изнесена от Париж и обикаля Франция, като са нарисувани няколко копия, за да не знаят германците в никой момент къде точно е оригиналът.

След войната Джокондата е напускала Лувъра само два пъти – през 1963 година гостува в САЩ, където в Ню Йорк над един милион човека отиват да я видят, а през 1974 година е изложена в Токио и в Москва. Пред музея „Пушкин“ има безкрайни опашки, на които хората чакат с дни и спят на тротоара, за да видят Джокондата.

От 1974 година до днес Мона Лиза е в Лувъра. Тя е задължително място за поклонение и ако успеете да пробиете кордона от азиатци с огромни фотоапарати и безброй туристи, гледащи я през екраните на таблетите и телефоните си, може и да я видите – малка, далечна и гледаща насмешливо на цялата тази суета.