Чета си на плажа блажено, лениво и отпуснато гения Патрик Модиано (една от най-добрите му книги, "Сватбено пътешествие"), когато до мен застава перфектната щастлива семейна двойка.
Тя е леко пълна (скоро е раждала), с отпуснат корем и едри напращели гърди, но едновременно обезоръжаващо и непосредствено очарователна, сияйна и леко грозновата (дълга грива, изчистени остри черти). Извивката на шията ѝ, когато отмята коса, е просто прелестна. Той е шишко с обло лице, коса като четина, бръчки от смях, чип нос и умни очи, прилича на поостарял и надебелял "Шурик" (ясно е кои съветски филми визирам) и на асистент по молекулярна биология. [[quote:0]] Околният свят не ги интересува, имат очи само за малката палава и чевръста чудесна дъщеричка, която топурка гола наоколо... Остра завист ме раздира, а думите на Модиано, известен "певец" на меланхолията, носталгията, празнотата, необяснимата тъга и екзистенциалния ступор, съчетани с недостижимостта и преходността на щастието (ако случайно го докоснеш мимоходом), се забиват като нагорещени гвоздеи в мозъка ми.
"Всички ние се въртим все из едни и същи места, но по различно време, и въпреки разстоянието в годините в края на краищата отново се срещаме... Случва се така, че някоя вечер заради нечий поглед, изпълнен с внимание, човек се опитва не да предаде опита си, а по-скоро да сподели известни случайно стекли се обстоятелства, свързани с невидима нишка, която има опасност да се скъса и която наричаме живот... Вдигна бавно ръка и с върха на пръстите докосна бузата и слепоочието ми, сякаш правеше последен опит за общуване. Отпусна ръка и вратата се затвори след нея. Внезапно отпуснатата ръка и металическият шум на затварящата се врата ми подсказаха, че в живота на човека идва един момент, когато той изгубва желание за каквото и да е... Обстоятелствата и декорът са без значение. Идва един ден, когато усещането за празнота и угризенията ви заливат. После, подобно на отлив, се отдръпват и изчезват. Но след известно време пак прииждат, а тя не е можела да се освободи от тях. Също както и аз."
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
