Всеки ден минавам задължително по "Витошка" в отсечката между "Алабин" и "Солунска". Зарежда ме с творческа жлъч и сардонична хапливост морето от жители на "Люлин" и "Щутгарт", навлечени (не облечени) безвкусно и просташки, с шкембета (няма мъже, няма жени). Преживят в "Рафи", задължително пушат тенденциозно маниерно и показно или просто се разхождат. Т.е. грозотата и простотата във всичките им разновидности и превъплъщения ме вдъхновяват за отпор (с изящни средства). Тук обаче ще стане дума за нещо друго.
Току след "Макдоналдс" дрипав маргинал с шушляк, скиорска шапка, лъщящ анцуг и оръфани маратонки е сложил пред себе си омазнена капела и пее (всъщност вие) "Бахама мама" без никакъв музикален съпровод. Думите май не ги знае и си измисля звукове като бебетата... [[quote:0]] От другата страна, седнали на пейка, пъпчиви мършави тийнейджъри свирят класика (нещо от композитор, чието име започва с "Б" или "Ш") - цигулка (съсредоточен отсъстващ очилат нърд), китара (чернокос веселяк с нервни импулсивни движения) и двойка (!) ударни (знаете, ритъм секцията е много важна), явно музикалните инвалиди на групата, жизнерадостни ухилени здравеняци, които налагат с палки... пластмасови кутии за храна.
По диагонал на тях кокалест длъгнест изтънчен самодостатъчен хипстър с хлътнали бузи, проскубана брада и чиста гъста хубава дълга коса забива блус с ниско настроена дуумаджийска китара, преметната над прокъсани дънки и черна фланелка. Има си дори записани семпли на бас и барабани. [[more]] Почти никой не им обръща внимание и това е хубавото - свикване с новата нормалност и изявите на свобода, занимаването със себе си и липсата на интерес или недай боже осъждане на чуждата ексцентричност. Това е характерно за големите мегаполиси, където можеш спокойно да засечеш човек с халат и пантофи на улицата, мотаещ се пред игнориращите го погледи на околните. Не, не е безразличие, просто толерантност.
Един приятел преуспял лекар, доста консервативен между другото, след едно посещение в Амстердам в началото на 90-те ултимативно ми заяви, че София ще бъде нормална столица, когато на всеки ъгъл се мотаят травестити и позират проститутки - едно радикално, ала по същество правилно наблюдение. В началото на пътя сме, но посоката е правилна.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
