Изкуство

Повелителите на изкуството

Фестивалът Master of Art ще се състои между 20 и 30 април и ще представи пред софийска публика редица документални филми, посветени на изкуството.

Повелителите на изкуството

С Найо Тицин днес разговаряме за второто издание на фестивала Master of Art, което ще се състои между 20 и 30 април и ще представи пред софийска публика редица документални филми, посветени на изкуството. На фестивала ще видим филми за творци като Христо Явашев-Кристо, Алберто Джакомети, Клод Моне, Дейвид Линч, Хуан Миро, Ленард Бърнстейн, Йосиф Бродски, Юлия Кръстева и много други световни имена. А Найо е изгледал всички тези заглавия и аз искрено му завиждам...

Какво да чакаме тази година? 

Тази година чакаме над 60 заглавия документално кино, посветено на изкуствата.

Толкова ли много такива филми се снимат?

Имайте предвид, че това е селекция от 250 филма! Разбира се, става дума за филми от цял свят, като дори има такива от Камбоджа, Нова Зеландия, Индия...

Кой прави селекцията?

Основно аз, с помощта на Владо Трифонов. [[quote:1]]А има ли конкурсна програма?

Да, има и голяма награда, която за втора година се дава от MasterCard и е в размер на 5000 евро. Тази година участват филми, снимани след 2015 г. И всички заглавия са премиерни за България!

А кои са най-отличителните заглавия?

На първо място, според мен притегателен за публиката ще бъде "Арт животът на Дейвид Линч", който в момента се върти по екраните на Европа. Филмът е сниман в неговото ателие в Холивуд. Линч си разказва живота, докато снима собствените си изобразителни платна. Това е едно влизане в мрачната душа на този голям режисьор, виждаме го по-скоро като художник, отколкото като режисьор. Малцина знаят, че той започва всъщност в изобразителното изкуство, а после преминава към киното...

Друго?

Документален филм за Иржи Менцел, щвейцарски, който се нарича "Да се направи комедия, съвсем не е весело". Във филма участват Милош Форман, Ищван Сабо, Кустурица, както и самият Менцел.

А кои български заглавия да очакваме?

Трябва да отбележим филма за Юлия Кръстева, чиято премиера ще бъде по време на фестивала. Следва да подчертаем, че имаме също така и световна премиера, както и няколко международни премиери.

Каква е разликата?

Световна премиера означава, че се показва за пръв път изобщо, а международна – че филмът е показван само в страната производител. Имаме две-три такива, както и европейска премиера. Изобщо макар и само второ издание, фестивалът ни явно предизвиква интерес.

Какви други подобни фестивали има по света?

В Канада е най-старият, на 34 години, в Монреал. Има фестивали в Бейрут, в Тел Авив, в Неапол. И сега в София. Всъщност на мен така ми хрумна и идеята – като обикалях по тези фестивали с мои филми. Гледах чудесни заглавия там и си казах, че искам да ги покажа и пред българска публика...

Нашата публика лесно ли възприе този тип кино?

Ами това беше предизвикателството пред първото издание – публиката да преодолее непознатото и да отиде да гледа документално кино за изкуство. Съзнавам, че това не звучи "секси", но колкото повече хора идваха, толкова повече тръгваше приказка от уста на уста и така идваха нови и нови хора. Защото усещането, след като излезеш от един такъв филм, е много въодушевяващо.

Това все пак е досег с изкуството...

Да, а когато филмът е направен добре, то и самият той се превръща в изкуство...

Имаме и специална вечер на 23 април, посветена на Холокоста. Тогава ще покажем "Магията на дневника на Ане Франк" – холандски филм, който по един много ведър и любопитен начин представя историята на дневника на Ане Франк. Другият филм, истински важен документ, е за Хана Аренд – една от най-големите личности в сферата на общественото мислене на XX век. Филмът се казва "Активен живот – духът на Хана Аренд". [[quote:0]]Кои музикални филми ще представите?

Първото заглавие, което трябва да спомена, е "Ленърд Бърнстейн, по-голям от живота". Аз например си спомням, че през 70-те години по Българската национална телевизия даваха неговите открити музикални уроци пред деца. Ние не си даваме сметка, че всъщност той има огромно въздействие върху цяло едно поколение в Америка, което е било привлечено към музиката благодарение на тези уроци.

Имаме и филм за най-известния челист в света – китаеца Йо Йо Ма – който е роден в Париж, но живее в Америка. Той между другото е представен едва шестгодишен именно от Ленърд Бърнстейн като дете чудо на виолончелото. Филмът е The Music of Strangers: Yo-Yo Ma and the Silk Road Ensemble и с него откриваме фестивала на 20 април в кино Люмиер Лидл.

Какви хора очаквате да дойдат да гледат тези филми?

На първо място студенти. Ще направим срещи с някои от режисьорите в НАТФИЗ, за да представим този вид документалистика пред младите хора, защото тя е специфична. Също хора, привлечени от изкуството, и всички, които търсят алтернатива на масовата култура. Хубавото е, че тези филми могат да бъдат видяни само на фестивала, те няма как да бъдат свалени от торент сайтове, така че това е рядка възможност. Също така тези филми сега ще са преведени. [[more]]Което е голям труд и голям разход...

Да, и това нямаше как да се случи без подкрепата на Общината, на фондация "Америка за България", на Mastercard...

Ти за кого мечтаеш да видиш филм на този фестивал?

Ами труден е този въпрос, аз изгледах около 260 заглавия и видях филми за творци, за които не бях чувал почти нищо или съм си мислел че знам нещо, а пък всъщност нищо не съм знаел. Така че непрекъснато се запознавам с нови светове, всеки е непредвидим и неочакван посвоему и човек не може дори да го измисли.