Малко са семействата на този свят, които доживяват златната си сватба, а още по-малко са онези от тях, за които този половин век е изминал само в любов и радост. И на този чуден празник няма по-горчиви думи от тези: „Днес ние със съпругата ми прекарахме един самотен тъжен ден, като че погребвахме едно петдесетгодишно минало, вместо един весел и радостен ден, рядък в живота на едно семейство…“.
Това пише в дневника си през 1949 г. Никола Мушанов – председател на Демократическата партия, три пъти министър-председател на България, високо образован и честен човек. По това време той е интерниран в Търново, където три пъти на ден се подписва в милицията, живее в бедност в единствената стая, която е отпусната на него и съпругата му, а къщата му в София е конфискувана от Държавна сигурност. Съпругата му Райна предава ключовете от софийския си дом в Дирекция на полицията, като има само два дни да опразни жилището. Тези събития се отразяват необратимо на здравето й.
Никола Мушанов живее в бедност в единствената стая, която е отпусната на него и съпругата му, а къщата му в София е конфискувана от Държавна сигурност.
Райна Стефанова е родена в Русе и е дъщеря на Генчо Стефанов – един от най-богатите хора в града. Тя е прочута с красотата си и получава прекрасно образование. Когато адвокатът Никола Мушанов идва да иска ръката й, баща й отказва, защото бракът му изглежда неравностоен – кандидатът не е достатъчно заможен. Никола Мушанов е завършил право в Екс ан Прованс във Франция и има успешна адвокатска практика в Русе, но не може да се мери по богатство с първенците на града. В крайна сметка бащата на Райна отстъпва, като дава на дъщеря си огромна зестра. Къщата на младото семейство на улица "Московска" в София е записана на името на Райна.
През 1900 г. в семейството се ражда момченце, което живее съвсем кратко. То остава единственото дете на Мушанови и по-късно Райна Мушанова прави дарения в негово име за бедните деца в родния си град.
Животът на Райна Мушанова като първа дама не е отразен в официалните хроники. Разбира се, тя придружавала съпруга си при пътувания и формални мероприятия, но по-скоро останала в сянка и се занимавала с благотворителност като частно лице. Райна и Никола Мушанови дарили две къщи на неговия роден град (Дряново), за което били провъзгласени за почетни граждани, една къща – на нейния роден град (Русе), и отделно от това правели парични дарения, главно стипендии за талантливи деца. След 1944 г. всичко е завзето от народната власт.
Страниците на дневника му са пълни с горчиви думи за това, че без причина им е отнето всичко, включително и най-елементарното право на почтен живот.
Никола Мушанов остава в българската политическа история със своята скромност и честност. Напълно истинска е историята как един път Райна му се обадила, че закъснява за прием, и го помолила да й изпрати кола от министерството. Той отвърнал, че колите са държавни, а за нея има таксита.
Райна и Никола Мушанови били образцово семейство, те се обичали дълбоко и искрено до самия край. Това е описано в подробните дневници на Никола Мушанов, които той водел от ранната си младост до самия край. Именно там той описва мечтите им с Райна да отпразнуват златната си сватба със своите кумци (каквито те имали цели 31 семейства), с близките и роднините и на този празник да споделят мисли и емоции. Това не се случва – изпратени в Търново, те живеят в пълна изолация и там Райна умира в ръцете на съпруга си, без той да има никого наоколо, когото да извика на помощ. Страниците на дневника му са пълни с горчиви думи за това, че без причина им е отнето всичко, включително и най-елементарното право на почтен живот. Надеждите да отпразнуват златната си сватба някой ден, угасват завинаги.
През 1951 г. Никола Мушанов е убит в подземията на Държавна сигурност.
