Великолепно написана книга, в която всяко второ изречение си заслужава да бъде препрочетено просто за удоволствие. Много добър превод на Иглика Василева. Изобщо „Недосегаемият“ е толкова голямо литературно удоволствие, че към края вече четях по съвсем малко, защото не исках книгата да свършва.[[more]]Написана в първо лице, единствено число, това е историята на Виктор Маскел – възрастен и болен пенсиониран професор по история на изкуството, който разказва за своя живот. Ирландец по произход, Виктор е далечен роднина на кралицата, редовно гостува в двора, дълги години е президент на Института по история на изкуството в Лондон и е човек с отлично образование, огромна ерудиция и житейски опит. Съдбата му е отредила да преживее две войни, в които той започва да работи най-напред за специалните служби на Англия, а след това става и съветски шпионин. Същевременно отвъд привидно „нормалния“ си живот на съпруг и баща, Виктор води паралелно съществуване на хомосексуалист в свят, в който това е криминално престъпление.
Както самият герой казва, животът му прилича на филм, в който той изпълнява всички роли. И повечето от тях са напълно противоположни. Противно на очакванията обаче, не приключенията са силата на тази книга, а езикът. Описанията на хората и ситуациите са толкова красноречиви и забавни, че в повечето случаи доминират над динамиката на случващото се. Впрочем, нещо характерно за възрастните хора: вглеждането в детайлите и повтарянето на едно и също по няколко пъти. В случая именно това прави „Недосегаемият“ много повече от обикновен шпионски роман. Книгата е много задълбочена и точна в наблюденията си за навиците и маниерите на английската аристокрация, в безжалостния хумор към свои и чужди, в горчивите разочарования от левите идеи, както и от кралската институция, от приятелството и дори от верността на най-близките.
Още помня „Морето“ на Банвил като една от най-красиво написаните книги, които съм чела. Сега вече съм сигурна, че това не е случайно. Подобни майстори на словото са рядкост; запомнете това име – Джон Банвил заслужено е ирландският кандидат за Нобелова награда за литература.
