Да посетя “Savage Beauty” – изложбата, посветена на творчеството на Алекзандър Маккуин – беше една от онези огромни и неосъществими мечти, които всички носим тайно някъде в сърцето си. Прочетох и разгледах всичко налично за експозицията в Ню Йорк и си казах: “Е, нищо – в другия живот.” И когато две години по-късно обявиха, че изложбата ще се състои и в Лондон, още в първия възможен ден си купих билет.
След една година очакване, ето ме в музея „Виктория и Албърт“, доста подранила – билетите за изложбата са с точен час. Докато чакам, се опитвам да разгледам нещо из този огромен и прекрасен музей, но мислите ми са съвсем другаде и се нареждам на опашката рано-рано.
В наше време дори мечтите са маркетинг – тъжно, но факт. Изложбата е с основен спонсор Swarovski и това не бива да се забравя нито за миг – надписите са навсякъде, всичко блещука, раздават ни брошури, сувенирите са с камъчета, изобщо спонсорът е наравно с титуляря. Но нямам нито време, нито желание да се дразня – големите дървени врати се отварят и влизам в света на Маккуин.[[more]]Експозицията е подобна на лабиринт, като в първите зали дрехите са подредени горе-долу „нормално“, а след това заедно с промяната в работата на дизайнера се променя и обстановката. Стени от кости и черепи, мрачни коридори, огромни тайнствени ниши в така наречения „кабинет на куриозите“ – всичко е като пътуване надолу, към тъмното и страшното, от което са родени най-красивите дрехи на земята.
Да се разкаже за дрехите на Маккуин е невъзможно – те са повече от картини, защото са в три измерения, а комбинацията от форми и материи е неизменно изумителна. Застанала в центъра на „кабинета на куриозите“, си мислех, че в неговия свят има абсолютно всичко – от пърхащи пеперуди и трептящи крила на птици, през кимона и садо-мазо ремъци, средновековни брони и наметки от тръни, корсети и най-фина дантела, до напръскани с кръв дрехи и откровено странни и отблъскващи костюми. Съотношението между красиво и страшно е приблизително две към едно – необичайна смелост в един бизнес, където основната цел са продажбите. Стряскащите идеи на Маккуин са толкова много, че изобщо не са единичен случаи – те са по-скоро симптоматика, безпогрешни знаци за света, който той е обитавал в кошмарите си. Но пък безупречната изработка и фантазията на всяка вещ направо спират дъха. В света на модата единствен той съчетава от една страна абсолютното майсторство на кройки и шев, а от друга – безграничната фантазия да променя и руши конвенциите в стандартните тенденции, силуети и цветове. Всички останали правят или едното, или другото.
В малка тъмна стая холограмата на Кейт Мос танцува във въздуха под музиката от „Списъкът на Шиндлер“, около нея се завихря безкрайна рокля от бял тюл, докато изчезне като малко облаче от дим. И накрая – „Атлантис“ – последната му колекция приживе, поглед в едно зловещо бъдеще, до което още не сме стигнали. Застанала на прага между неговия свят и нашия, не можех да не си помисля, че в тези зали има толкова много неистова красота и сбъднати мечти, че може би Маккуин все пак е направил в този свят всичко, което е искал. До самия край.
