Неделен книжен клуб

„Непорочните самоубийства“, Джефри Юдженидис

Смъртта е абсурд, небитие, бягство, алтернативна реалност, магия, път, спомен, раздяла.

„Непорочните самоубийства“, Джефри Юдженидис

Смъртта, отвъд дълбоко трагичната си същност, е абсурд, небитие, бягство, алтернативна реалност, магия, път, спомен, раздяла. И тази книга разказва за всичко това.

Парадоксално, но „Непорочните самоубийства“ не е нито депресивна, нито мелодраматична история. Джефри Юдженидис е толкова добър писател (а Невена Дишлиева-Кръстева – толкова талантлив преводач), че езикът в книгата сякаш се лее като музика и ни води по пътеките назад във времето. Към миналото, отдавна превърнало се в легенда – посипана със златния прах на младост, невинност и наивни мечти. И макар че това е история за самоубийствата на петте сестри Лисбън – до една непълнолетни, дистанцията на времето и отчетливите спомени на техните съседи и приятели правят от семейство Лисбън нещо като картина в музей, застинала завинаги в своето трагично великолепие. [[more]]„Непорочните самоубийства“ е първият роман на Юдженидис и впоследствие се превръща в първия филм на София Копола. И двете (и романът, и филмът) отдавна имат култов статус, но аз така и не бях стигала до книгата до това лято. Разказана в множествено число от група отдавна пораснали мъже, бившите почитатели на сестрите Лисбън, историята е оцветена не толкова от тяхната скръб по сестрите, които те са познавали само бегло, колкото от носталгията по невъзвратимо изгубеното детство, чийто символ сестрите-самоубийци са станали. Всеки детайл е описан и огледан с огромно внимание, както се вглеждаме само в особено скъпите си спомени. Съответно и причините за случилата се трагедия са оставени на въображението на читателя, за децата през 70-те семейство Лисбън не са били чак толкова различни от всички други строги и консервативни родители в Детройт.

Джефри Юдженидис казва, че кумирите му в литературата са Филип Рот и Сол Белоу. И макар че „Непорочните самоубийства“ наистина има много общо с „Американски пасторал“, не по-малко са приликите и с „Малкият приятел“ на Дона Тарт например. С други думи, американски роман най-висока класа – случващ се далече от нас като време и пространство и ужасно близо като настроение и емоции.