Чорапите се появяват късно, и то първо за мъжете. При разкриването на коптски погребения от V век се открива тайната на плетените чорапи. Оказва се, че мъжете плетат чорапи и ги украсяват с бродерии и цветни допълнения. До Средновековието мъжките аристократични крака са облечени в панталон-чорап, който ги обтяга плътно. Той е от сукно, ленено платно и тънка телешка кожа (простолюдието се е задоволоявало с войнишките партенки). Мъжете свалят дългите чорапи след 1815 г., когато панталоните заемат своето господстващо място в мъжкото облекло.
В Саудистка Арабия носенето на чорапи се наказвало, тъй като според арабите те "действали пагубно като наркотиците за неизкушените умове".
Атрибут на дамските чорапи са жартиерите. Те също първо биват носени от мъжете. При жените обаче през средните векове те са знак на вещиците и едновременно се считат за лечебно средство: червените лекуват ревматизъм, а тези с цвят на корк – припадъци.
Известен е случаят с разкопчаната жартиера на графиня Солсбъри по време на прием. Тя танцувала с крал Едуард III, в чиито крака нейната жартиера пада. На неуместния смях на придворните кралят отговаря: "Позор за този, който лошо мисли". В резултат Едуард III учредява на 23 април 1348 г. най-знатната награда на Великобритания, "Ордена на жартиера", с който се награждават само изключително доверени лица.
Чорапите и чорапогащите в делова, официална или тържествена обстановка са задължителни дори и в топлите дни - на бос крак затворени обувки не се слагат. Официално облекло задължително изисква наличие на чорапогащи, босите крака не са поддходящи за сватба, прием и други тържествени събития.
