Вторият роман на Вирджиния Улф е натоварен от литературната критика с определения като "автобиографичен", "начало на модерния роман"... Разтваряйки страниците му, тръгнах от тях и ги изгубих, залутана в опитите си да следвам вихрушката от емоции и мисли на героите, които иначе на повърхността са оковани от нормите на поведение.
Катрин, единствено дете в семейство на поет; Мери, дъщеря на провинциален пастор с още три деца; Касандра, брадовчедката от позападнало имение; Уилям, млад мъж с поетични наклонности от семейство с добро обществено положение; Ралф, работещ в адвокатска кантора, опитващ се да замести бащата в многолюдна фамилия, неразполагаща с много средства. Млади хора, чиито съдби се преплитат след края на една епоха, когато модерните времена пристъпват, а старите неохотно се оттеглят. [[more]] Всичко в този опитващ се в многословието си да улови неспокойността на чувствата ни и препускащите ни мисли роман се разполага в очарователните рамки на Лондон и околностите му. Краткото коледно посещение в провинцията, както и привидно необяснимото внезапно пътуване на майката на Катрин до родното място на Шекспир са сякаш катализаторът, необходим на героите да излязат от ограничаващите ги рамки на очакващото се от тях.
Деликатно трескавата тревожност на този роман ни прави съпричастни към онези големи промени, тръгващи от умовете и поели към общоприетите порядки, които направиха от нас, момичетата, пълноценни членове на обществото със свой собствен глас и право.
