Лица

Новите феминистки (част 2)

Срещите ни с новите лица на феминизма продължават.

Новите феминистки  (част 2)

Когато Криси отива в Мексико, разбира, че правата на жените са нещо относително. Дори има места, където за тях е не просто лукс да се говори - немислимо е. В Мексико често използват жени за "мулета" - пренасят наркотици през границата и редовно някоя от тях намира смъртта си по време на изпълнение на задача. Има места по мексиканската граница, осеяни с женски трупове, за които на никой не му пука. У нас е по-лесно да си жена, но далеч не толкова лесно, колкото да си мъж. Може би затова Рая отдавна се е заела да даде личния си принос в борбата за равнопоставеност, работейки за най-голямата организация за защита на човешки права у нас - Български хелзинкски комитет.

Вече ви представихме Анжела и Евелина, сега се запознайте с други две нови лица на феминизма - Кристина и Рая. Те също участваха във Feminist Boot Camp 2, където се срещнахме и заедно натрупахме полезни знания, които сега прилагаме в живота и работата си. 

Представи се. 

Казвам се Кристина Сантана от София.

С какво се занимаваш?

Работя като учител и преводач, а отскоро съм и част от звено "Обучители" на Национален младежки форум. Занимавам се и с много други неща, едно от които е защитата на правата на човека.

Как се срещна с темата за феминизма? 

Като че ли през целия си съзнателен живот съм била възпитавана в идеята за равноправието между половете. Дълбоко признателна съм на семейството си, което ми е показало добър пример и е посяло в мен идеята за феминизма. Но определено по-конкретно, а и по-брутално, се сблъсках с темата за феминизма по време на моето следване по специалност "Права на човека".

Спомням си колко силно ми повлияха историите и казусите от феминицида в град Сиудад Хуарес в Мексико, едно от най-опасните места в света да бъдеш жена. Формите на насилие определно шокират със своята многообразност и жестокост, като много често трупове на млади жени и момичета са били намирани обезобразени в близката пустня. Мисля, че тогава беше моментът, когато започнах по-интензивно да се интересувам и да проучвам темата за феминизма, защото исках да променя нещо.

За жалост, макар и не в такива мащаби, България също не е раят за жените. Самият факт, че мъж може да застреля жена си посред бял ден в XXI век, и то в държава, която се счита за развита и демократична, ми се струва прекален.

През май реших да взема участие в феминистки лагер, организиран от Българския фонд за жените, защото осъзнах, че имам определени липси в знанието си за феминисткото течение и развитие по света и у нас. Определено чувствам, че срещата ми с темата за феминизма ще бъде постоянна и ще се развие в нещо повече.

Иска ми се жените да си дават сметка за различните форми на тормоз и активно да защитават и да отстояват правата си!

Преди това занимавала ли си се с нещо "женско", без да си се самоопределяла като феминистка?

Не знам дали беше следствие или причина за това да се занимавам с нещо "женско", но преди време имах възможност да участвам в подготовката за проект-протокол за защитата на жените журналистки и защитнички на правата на човека в Мексико, които поради редица причини биват атакувани психически, сексуално и физически, много често с фатален край. Работата ми по този проект беше много трудна, защото си дадох сметка колко може да бъде екстремно насилието над жените.

Какво искаш да постигнеш в областта на феминизма, правата на жените и равнопоставеността на половете?

Това, което показват различни доклади относно ситуацията на правата на жените в България, за жалост, също е доста тревожно. Шокира ме липсата на осведоменост и адекватна статистика у нас за това, колко са всъщност жертвите на насилие. Според проучване на FRA само 9%-11% от българите смятат, че жените са били жертва на сексуален тормоз (в сравнение със страни като Дания, които отчитат, че между 26% и 37% от жените са преживели сексуален тормоз).

Моята борба, а и тази на много активистки срещу насилието над жени в България, е да има по-голяма осъзнатост и разбиране на проблема. Ей така, да се замислиш, че не живееш сам на този свят, че може би съседката ти, приятелката ти, колежката ти или може би дори шефката ти всъщност тихо страдат, защото са били жертва на насилие или тормоз. Иска ми се жените да си дават сметка за различните форми на тормоз и активно да защитават и да отстояват правата си!

Какво вече си научила и искаш да го предадеш на другите жени?

Интересувай се от правата си и се бори ревностно за тях, защото никой друг не може да го направи напълно вместо теб.

Представи се.

Казвам се Рая, на 25 години съм, живея и работя в София. 

С какво се занимаваш?

Част съм от комуникационния екип на Български хелзинкски комитет – най-старата и най-голяма неправителствена организация за защита правата на човека в България. Също така помагам в организацията на София Прайд 2018. През останалото време карам колело, уча немски и се опитвам да пътувам максимално често и надалеч от София.

Как се срещна с темата за феминизма?

За първи път, макар и неосъзнато, може би е било в гимназията, през литературата и срещите ми с книгите на Вирджиния Улф. След това – на теория – в университета, където учих философия и в програмата ни бяха застъпени някои основни автори и теории. Това обаче са единични примери и смятам, че в училище трябва да се говори много повече за историята на женското движение – първо в България, а след това и в световен план, защото това е крайно непозната тема, която, както виждаме, набира все по-голяма актуалност днес.

Преди това занимавала ли си се с нещо "женско", без да си се самоопределяла като феминистка?

През 2017 г. с БХК и Българската асоциация на университетските жени (БАУЖ) стартирахме кампанията "Паметни жени", чиято цел беше да подчертае приноса на българските жени за обществения живот у нас и развитието на литературата, изкуството, науката, архитектурата, образованието, правото и други сфери. Поводът за това беше проучване, според което в момента в София няма нито един паметник, посветен на реална жена от историята ни, а по-малко от 6% от всички мемориални обекти (повечето от които паметни плочи) са посветени на конкретни жени-исторически личности. Тази статистика ни изненада крайно неприятно, затова решихме да организираме акция: на ключови места в София бяха поставени временни паметници на жени, като провокация към обществото относно пълното отсъствие на паметници на жени-исторически личности в столицата.

Много ми се иска в България да се сформира силно женско движение, което да работи за равнопоставеност на половете и социална промяна. 

Част от кампанията беше и анкета, която позволи на гражданите да номинират и гласуват коя да е първата жена, на която да бъде посветен паметник в София. Номинацията на Екатерина Каравелова получи безапелационна подкрепа. Надяваме се това да бъде и първият паметник на жена в София.

Какво искаш да постигнеш в областта на феминизма, правата на жените и равнопоставеността на половете?

В момента работим върху изследване, което има за цел да картографира убийствата на жени в България през последните 6 години и да представи цялостната картина, що се отнася до най-тежката форма на насилие, което често е и джендър базирано. Изследването събира и анализира съдебната практика по дела за умишлени убийства в периода 2012 г.-2017 г. вкл., като целта му е да предостави статистически данни – информация за контекста, в който се извършват престъпленията, историята на насилието, предхождащо убийството, характерни особености на профилите на извършителите и жертвите. Българските власти не събират и не анализират подобна информация, което е и една от причините проблемът да бъде неглижиран – от медии, политици и граждани. Същевременно всяка четвърта жена (а според някои последни проучвания всяка трета) в България продължава да бъде жертва на домашно насилие. 

Какво вече си научила и искаш да го предадеш на другите жени?

Ученето е процес и аз съм само в началото, освен това не се чувствам в позицията да давам уроци, защото всяка история е индивидуална. Ако мога обаче да кажа нещо и то да звучи универсално значимо както към младите момичета, така и към момчетата, то би било да не мълчат, да протестират, да знаят, че "не" също е отговор и че всяка форма на насилие е крайно неприемлива. Много ми се иска в България да се сформира силно женско движение, което да работи за равнопоставеност на половете и социална промяна. Основите ги има и вярвам, че е само въпрос на време да се случи.