Неделен книжен клуб

"Някога пак", Даян Кийтън

На 5 януари 1946 г. е родена Даян Кийтън.

"Някога пак", Даян Кийтън

[[more]] Познавам и харесвам Даян Кийтън като актриса. Сега я харесвам и като автор, и като жена, с която мога да намеря много общо – в любовта към майка й и семейството, в позакъснялото майчинство, в малко горчивото вглеждане в собствените грешки. И в обичта към Уди Алън, разбира се.

Това не е типичната автобиография на една актриса. В книгата си Даян Кийтън отделя за киното сравнително малко място. В крайна сметка то просто е нейната професия, а ако човек има късмет, то професията, дори и любимата, е само малка част от големия и вълнуващ живот.

Написването на тази книга е провокирано от дневниците, които Даян намира след смъртта на майка си. Над 600 тефтера, изписани с думи, цитати, препратки към стари, отдавна забравени хора и събития. В "Някога пак" Даян преплита откъси от записките на майка си Дороти със своите собствени спомени и размишления, често по съвсем сходни проблеми и теми от живота. Междувременно се промъкват и проблемите с училището, булимията и големите й любови – Уди Алън, Ал Пачино и Уорън Бийти. За тримата Даян говори с много обич и добри чувства, посочвайки само своите грешки и проблеми във всяка своя връзка, без да раздава присъди или да трупа слава за чужда сметка.

На моменти книгата е съвсем делнична и прилича на американски роман за което и да е семейство от средната класа преди половин век. Това не пречи да се чете с лекота и интерес като всяка добре написана книга. Всъщност може би вече харесвам Даян Кийтън повече като писателка.