Днес по повод 136-годишнината от рождението на А. А. Милн реших да подбера за вас няколко любими места от "Мечо Пух". В края на миналата година гледах филма "Сбогом, Кристофър Робин" и си дадох сметка, че никога не съм знаела истинската история зад книгата – история, много силно преплетена с тази на семейство Милн. Както ще видите и от това, което следва, тъгата върви неизменно до любовта, красотата и усмивката. Припомнете си някои от безсмъртните думи, изречени от едно мече и неговите приятели.
Колкото повече, толкова повече.
***
Нещата, които ме променят, са нещата, които ме правят мен самият.
***
Някои хора ги е грижа прекалено много. Мисля, че това се нарича любов.
***
Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.
***
Ако някога дойде ден, когато не можем да сме заедно, сложи ме в сърцето си. Аз ще остана там завинаги!
***
Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща… Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш, и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!
***
Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!
***
– Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
– Така имат възможност да станат по-добри!
***
– Кой ден сме? – попита Пух.
– Сега е днес! – отговори Прасчо.
– Любимият ми ден! – каза Пух.
***
– Пух, знаеш ли каква е разликата между "харесвам" и "обичам"?
– Не, Прасчо, кажи ми.
– Разликата е там, че ако харесваш едно цвете, ще го откъснеш, но ако го обичаш, ще го поливаш всеки ден.
– Как се пише любов? – попита Прасчо.
– Тя не се пише, тя се чувства... – отвърна Пух.
***
– Пух? – каза Прасчо.
– Да! – отговори Пух.
– Нищо... – каза Прасчо, хващайки го за лапичката. – Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух...
***
– Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо.
– Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.
***
Понякога, каза Пух, най-малките неща заемат най-голямо място в сърцето ти.
***
Не можеш да стоиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.
***
Всяко нещо струва друго нещо.
***
Понякога седя и си мисля. А понякога просто си седя.
***
Прасчо мислеше, че трябва да имат Причина, за да обходят всички, например Търсене на Малчо или Организиране на Експедиция. Ако Пух може да измисли нещо… Пух можа:
– Ще отидем, защото е Четвъртък – каза той, – и ще пожелаем на всеки Много Щастлив Четвъртък. Хайде, Прасчо!
***
Няма нищо по-хубаво от това денят ти да започне с щастлив край.
