"Ненавиждаш френското кино, а само за френски филми пишеш!", ме иронизира наскоро един приятел. Всъщност не понасям телешкия възторг на неграмотните български сноби към "мейнстрийм" галската продукция, откровен боклук, финансирана от държавата с три четвърти милиард долара, безцеремонно взимани от всеки зрител поради безумните им протекционистични закони. И много харесвам един тип техни проекти (казвал съм "нямат кино, но имат филми") - малки, човешки и независими, правени въпреки и без изливаните реки от средства.
Точно такъв е случаят с "Раздяла" на Кристиан Венсан по книга на Дан Франк, с оценка 7.1 (малко е!) в IMDb и номинации за "Сезар" за изпълнителите в главните роли.
Ан (Изабел Юпер) и Пиер (Даниел Отьой) са семейство интелектуалци с 18-месечно бебе. С какво точно се занимават (Пиер май е художник), не е ясно и не ни интересува. Тя е крехка и изящна, с кукленско лице, редичка коса и лунички, говори бързо и рязко, той е брадясал чаровен грозник с горящи трескави очи. Единственият друг важен герой е бавачката-тийнейджърка Лоранс (Лоранс Лерел), красива разцъфваща розова пъпка, тайно (така си и остава) влюбена в Пиер, на когото един ден Ан подхвърля мимоходом: "Мисля, че съм влюбена в друг"... [[more]] В час и половина филмът прави перфектен разрез на случващото се след края на романтичните истории (влюбените се женят и заживяват завинаги щастливо), когато съвместното съжителство, навиците и привичките на другия, умората и рутината, ежедневните досадни задължения, околният свят и изкушенията ерозират връзката. Като в транс след нейното признание двамата продължават да делят общ дом, въпреки че нещо в идеалния механизъм на допълващата се съвместност се е счупило безвъзвратно, а обидата, фрустрацията и подозрителността гноят под повърхността. И както си мислим, че тези съвременни умни, толерантни и възпитани хора ще намерят нормален изход (докато се лутат и споделят с близките си, посещавайки ги заедно по инерция), балонът на цивилизоваността (ах, колко тънък и нетраен е той!) се спуква с гръм и се стига дори до физическа разправа и грозни сцени.
"В една връзка единият страда, а другият се отегчава" е циничното мото на филма. Невинаги, но раздялата, когато е задължителна и неминуема, е рядко културна, дискретна и вежлива, а почти винаги е гневна, груба, шумна и нараняваща дълбоко и двамата.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
