Подобно на героя, чието име тази книга носи, аз съм от години "за дълго залутана" в този текст. Смело мога да кажа, че този роман на Луи Арагон заедно с един от немския автор Хайнрих Бьол, прочетени от мен в едно далечно време на емоционална и информационна невинност, "откраднати" от майка ми, докато тя е на работа, са една от причините да избирам и да се влюбвам в определен тип представители на противоположния пол. Предвидимо, преиздаването и от "Колибри", както и посещението ми за първи път в града, където се развива действието на "Орелиен", ме накараха да я препрочета. [[more]] Луи Арагон пише този роман по време на окупацията на Франция от немците през Втората световна война, когато е принуден да се крие (1942-1944). За първи път книгата е публикувана през юни 1944 г. в Еглофф.
Арагон (1897-1982) е един от бележитите творци на изминалия XX век. Известен е с подкрепата си към комунистическата идея, дългогодишен член на ФКП. Наред с това заедно с Андре Брьотон, Тристан Тцара, Пол Елюар е и един от създателите на такива авангардни течения като дадаизма и сюрреализма. В романа, където героят е "надарен" с някои от чертите на самия автор, ще открием и други известни личности, които са там с реалните си имена или са разпознаваеми под името, дадено им от Арагон.
Тази история, развиваща се в Париж между двете големи войни в Европа, когато завърналите се от първата мъже, предчувстващи идващата още по-страшна Втора световна война, се отдават на безцелни забавления и сладък живот, е за една истинска любов, неосъществена заради предразсъдъци, условности и страх. Героинята с име, което върви пред нея, е вдъхновена от Денис Леви – нещастна любов на писателя, станала активист по време на Съпротивата.
"Орелиен" е велик любовен роман, обяснение в обич не само към една загадъчна и неуловима жена, но и към един град – Париж, в свивката на чийто лакът вените образуват "М", и там живее героят.
Забележителното е, че Луи Арагон, този сухар, визионер с леви идеи, успява да създаде пленителна история за "загубеното поколение" и времето, история, по-добра, по-нежна, по-точна от тези, писани от романтици като Фицджералд и Ремарк, по-хубава от разказаните от Хемингуей. Крехка, елегантна, объркана и безпомощна, за мен "Орелиен" е един от най-добрите романи, позволяващи ни да се докоснем до времето и вълненията му. Откровен разказ за начините, по които се влюбва мъжкото сърце.
"Беренис беше нещо повече от хубава. Беше нещо съвсем друго. Тя притежаваше чар. Ето това беше истината. Той можеше да си представи чертите на лицето й, но тайната на нейния чар му се изплъзваше, както ни се изплъзва някоя дума... знаем как звучи тя или почти знаем... дали има "р" в средата, от колко срички се състои, намираме и рими или синоними... но истинската дума, думата, която пее...
Ето в какво се състоеше работата, той не можеше да си спомни това, което пееше в... нея. При това беше сигурен, че в нея има нещо, което пее. Какво? Открий го, ако можеш! Нещо, което пее, както пее и името й. Беренис. Той си спомни как без всякакви задни мисли бе мечтал над това име. Тогава едва я бе разгледал. Мечтаеше над името й, без истински да мисли за нея. Впрочем как да не мечтаеш над такова име? Но тя надхвърли границите на името си. Името събуждаше мечти за нея. А тя заличи всички възможни Берениси, за да остане само една Беренис, само една-единствена Беренис, тя... той не можеше да си спомни какво пее в нея, дълбокият извор на нейната песен."
