Животът на човека. Животът на твореца. Това са два различни свята, които се пресичат в онази невидима територия, където е душата. Или поне там се разиграва действието на пиесата „Откраднати разкази“ от Доналд Маргулис.
Има нещо символично в това, че след като завърших миналия театрален сезон с прекрасния спектакъл „Червено“, открих новия с представление, посветено на същата тема – отношенията учител-ученик в света на изкуството, изиграно само от двама актьори, на малка сцена, с отлична сценография и костюми – заслуга на Красимир Вълканов и Невена Белева.
Този път героините са две писателки – Рут Стайнър, звезда на преклонна възраст, професор в Колумбийския университет и Лиз - нейната най-талантлива студентка и по съвместителство личен асистент. Между двете лежи не само бездната на времето, но и наглед непреодолимите различия на произхода, темперамента, личната история и артистичния и културен фон на Ню Йорк през 50-те и 90-те години на миналия век. От тези сблъсъци – действието на пиесата се разиграва в различни периоди в продължение на десетилетие – се раждат любов и омраза, приятелство и съперничество, откровения и амбиции и, разбира се, литература.
В главните роли са младата Кристияна Ценкова и Меглена Караламбова – това представление е част от отбелязването на нейния 70-годишен юбилей. Тази пиеса й подхожда невероятно много! За Кристияна Ценкова безспорно е голямо предизвикателство да е на сцена с една толкова именита своя колежка и, поне според мен, в първата половина на пиесата тя не се справя особено добре. Във втората и по-емоционална част на действието, обаче, двете жени са почти еднакво страстни, убедителни и въздействащи.
И все пак, не мога да не завърша с нея. В центъра на сцената, седнала на старинен стол с резбована облегалка, с грижливо направена прическа и обувки с токчета, разказваща за мъжа на своя живот – тя, Меглена Караламбова, е ненадмината. Велика жена!
