Много са култовите моменти в любимия ми сериал по HBO - "Game of Thrones", чийто седми, поселеден, сезон започва тази вечер. За мен, като фен на книгата на Джордж Р. Р. Мартин "Песен за огън и лед" е от изключително значение фактът, че екранизацията не само не отнема от блясъка и мистичността на романа, но и добавя интрига, вълнение и култ към страхотното повествование на Мартин. Ето и нещата, които в най-голяма степен развиват и надграждат фантастичния свят на романа и правят сериала толкова реалистичен и вълшебен едновременно.
Музиката и анимацията на откриващата тема
Мелодията на откриващата тема, както и всички останали инструментали във филма са дело на композитора Рамин Джауади. Героична, завладяваща и епична, това е музиката на Игра на тронове. Анимираният механизъм на откриващата тема според създадетелите на филма е вдъхновен от една от машините на Леонардо Да Винчи. Средновековните замъци на знатните родове са показани в действие и създават един мрачен, но и вдъхновяващ свят, а анимацията и музиката са в прекрасен дует.
Питър Динклидж и целия актьорски състав
Актьорът, който изпълнява ролята на Тирион Ланистър, малкия голям злодей и чаровник, който е има много врагове, но и много ум. Питър Динклидж е толкова обаятелен и толкова автентичен, че прави образа на Тирион наистина централен и въздействащ върху цялостното преживяване.
Останалите актьори, с малки изключения, също са изключително добри в ролите си. Аз лично от първи епизод се напъвам да харесам Емилия Кларк /Денерис/, но иначе големи забележки не бихмо могли да имаме.
Валът, белите бродници, зимата
За читателите на книгата, дори и в най-смелите им полети на фантазията, е почти невъзможно да си представят размаха и внушителността на огромната стена от лед, която разделя царството на човеците от зловещия север, в който бродят неживите. В култовия 8-ми епизод на пети сезон ги видяхме наживо в една много мащабна батална сцена, в която имаше от всичко - масовка, близки планове и лични трагедии, и много, много ужас.
Драконите
Където има фентъзи, там има и дракони, разбира се. Драконите на Денерис вече пораснаха, но с изключение на няколко сцени, още не сме ги видели в пълната им сила и мощ. Засега изглуждат внушително и се движат абсолютно автентично. Мога да го твърдя, защото от толкова много четене и гледане на фентъзи, съм истински спец по драконите...
Езиците
Валирианският език, който Денерис говори, е като латинския език за света на Джордж Р. Р. Мартин - всички останали езици произлизат от него. Както дотракския, така и валирианския езици са измислени от професора по лингвистика Дейвид Д. Питърсън, като той е създал повече от 2000 думи, още преди да бъде написан сценарият за първия сезон на "Game of Thrones".
Битките
Битката при Черна вода, при Вала, при Зимен хребет, да споменем само някои. Напълно автентични, някои от тях, особено последната - брутални, с страхотна хореография и заснемане. Нямам търпения да видя тези в новите епизоди, когато Денерис пристига във Вестерос и когато бродниците нападат земите на живите. Брррр!
Второстепенните герои
Истински находки, и като образи, и като изпълнения, те уплътняват действието и правят нещата абсолютно истински. В много от случаите техни действия задвижват действието, което ни подсеща, че всеки човек има свота роля в живота. Подрик, Сандор Клегейн, Тормунд, Ходор, Самуел, Мисандей са само част от тази прелестна плеяда.
Предисторията
Това е едно от най-силните страни на романа на Мартин - настоящият разказ стъпва на здрави основи - спомените на героите, предания, легенди, случайни фрази, песни и изрази обрисуват историята на този фантастичен свят, запознават ни с подбудите за действие на настоящите герои и ни правят съпричастни на един свят, толкова истински, че би могъл да се изучава в час по история. Тази предистория е успешно пресъздадена и във филма, което за мен е истинско постижение.
