Градски находки

Пет вида ресторантски менюта

Претенциозни, илюстровани, описателни или налудничави

Пет вида ресторантски менюта

Колкото и да сме свикнали на нови вкусове, съставки и рецепти, в добрите ресторанти винаги има шанс да научим нещо ново. Думи като конфи и магре стават малко по малко част от речника ни, колкото и да не ни се иска да изглеждаме претенциозно.  Но понякога няма как - колкото по-сложна кухнята, толкова по-сложно е да предадеш с думи нейната същност. Това, което обаче често ме смущава, е очевидният напън на доста заведения да ни продадат не толкова самото ястие, а очакването за него. Или картинката му.

Претенциозни, илюстровани, описателни или налудничави – менютата са лицето на един ресторант и разкриват за него повече от витрината му. Но и винаги по-малко от самата кухня...

Литературните

Без да казват нищо кой знае какво за съдържанието или метода на приготвяне на дадено блюдо, литературно написаните менюта ни омагьосват с чудни описания на напълно очевидни аромати, консистенции и ефекти върху небцето. Най-често срещаните прилагателни в тези менюта са „пухкав”,  „крехък”,  „розов”, „свеж”. "Сочен домат" и "ароматен пармезан" са любимите ми находки. Но в същото време, пази Боже да попадна на място, в което доматите не са сочни, а пармезанът неароматен...


 

Претенциозните

Любимият ми вид меню. Тук чуждиците се ползват на богато и често, трябва да призная, - не без основание, поради липса на български еквивалент. Понякога обаче е трудно да разбереш и една дума от дадено описание. Понякога е обратното - Увлечени от собствената си компетентност, рестьорантьорите подценяват нашата. За пример ще ви дам най-обикновения рататуй, изписан, и то в един добър ресторант, като рататул. Често използват в описанието методи на приготвяне, като сотиране, стир фрай, редуциране. И там задължително пармезанът не е настърган, а е под формата на "чипс".


 

Балкантуристките

Тук проблемът е повече в концепцията, отколкото в писането на менюто. Личат най-вече по броя ястия –  ненужно висок и навявящ мрачни мисли относно свежестта на продуктите в него. Тук, разбира се, изобилстват вариациите на едно и също ястие, изписани старателно на нов ред, за да личи изобилието. Като стил ги отличават дебелината, кожените подвързии и строгият дизайн. За съжаление можем да ги срещнем и в добри ресторанти, в които школата "Балкантурист" просто няма място...


 

Илюстрованите[[more]]Тук даже не ми се говори. Появиха се първо по морето, където собствениците на заведения с право не се доверяваха на английския си превод и затова откриха чудото на невербалната комуникация. Последваха ги обаче и някои мейнстрийм вериги, които най-вероятно могат и с думи прости да обяснят какво има в една шопска салата. На всичкото отгоре фотографиите на храна са потресаващи.


 

Оригиналните

Този рядък, но изкусителен вид меню се отличава с това, че обикновено е свързано със самата концепция на ресторанта. Любимият ми в това отношение е "Параклиса" във Варна. Тук всичко е посветено на автентичната българска кухня и менюто е неотделна част от това прекрасно събуждане на позабравения спомен за редица национални и регионалнаи ястия. Миришки са подправките, благояжки са десертите, варитби са яхниите, а в менюто присъстват ястия с прекрасни имена като "Дивник". Едва ли има много смисъл в това обаче да имаш оригинално меню, ако кухнята ти не е такава...