По принцип смятам, че всеки човек над определена възраст трябва да слушам много внимателно, но, когато става въпрос за Айрис Апфел - момичето, което напоследък ми се струва, че е навсякъде, съм особено внимателна. Допреди да гледам филма за нея „Айрис” (три пъти), си признавам, че нищо не знаех за интересния й, богат, изпълнен с любов, пътешествия, срещи и невероятни увлечения, живот. Да си на 94 години, да не слизаш от кориците на списанията, да се надпреварват да те интервюират, да имаш място на първия ред на всяко модно ревю, а Метрополитън да организират изложба, посветена на жена (която при това е жива), спечели уважението и вниманието ми още преди да знам точно за каква личност става дума. Днес съм неин голям фен!
[[quote:0]]
„Ще кажа, че живея според 10-те Божи заповеди, ако това ви звучи добре. Но моето мото е „Живей и остави другите да живеят”. Не съдя никого. Винаги чувствам, че е по-добре да си щастлив, отколкото добре облечен. Водя се от интуицията си, не правя нещата интелектуално.”
[[quote:1]]
„Аз съм практичен човек. Повечето хора от света на модата живеят в облаците. Аз живея като човешко същество или поне се опитвам – трябва да бъда интелигентна, трябва да бъда практична. Аз вярвам в здравия разум и, колкото по-възрастна ставам, виждам, че здравият разум не е толкова здрав. Много хора го нямат – могат да са интелектуалци, да имат много хубави дрехи, но да не знаят как да се оправят в живота. Това е абсурдно. Ти си тук, трябва да импровизираш, всеки ден е различен!”
[[quote:2]]
„Никога не съм виждала поведение като това на днешните младежи. Отиват на среща, седят един срещу друг на масата и не гледат един друг, а си изпращат съобщения, сякаш са глухи и неми. Това е лудост. Опитвам се да бъда чувствителен човек, но не знам защо младите хора са такива. Технологията е прекрасно нещо, но е насилствено използвана. Не ми пука какво сте яли за обяд или с кого сте спали – ако сте имали късмета. На кого му влиза в работата как изглеждат интимните ви части?! Това е болно, нарцистично по много оглупяващ начин.”
[[quote:3]]
„Винаги казвам на хората да следват мечтите си, да бъдат истински със себе си, а не да бъдат въглеродно копие на това, което си мислят, че трябва да са, защото така ще преминат през живота нещастни. Нямам мантра, мисля, че трябва да се опитваш да бъдеш себе си. Мисля, че живеем в общество, управлявано от бутони, всеки натиска някакъв бутон, за да получи отговори. Все повече хора живеят без души като празни черупки.”
[[quote:4]]
„Казват, че искат да са различни, а всички носят униформи. В Ню Йорк можеш да кажеш пощенския код на някого само по това, как е облечен. Много се говори за индивидуалност, но има все повече и повече конформизъм. В последните няколко години всяка млада жена носи черно! Когато започне сезонът, е винаги едно и също: високи черни ботуши, черни тесни панталони, черен пуловер и нещо като черно кожено якенце. Не знам, на мен ми се струва, че й замръзва задникът. Не знам защо не носи палто!”
Източник: http://www.anothermag.com
