Неделен книжен клуб

„Подчинение“ на Мишел Уелбек – задължителната книга

Това е задължителна за всички нас книга – за нас, които се мислим (и сме) умни, успели, цивилизовани, толерантни, леко отегчени, повече разочаровани, всичко разбиращи и все пак надяващи се

„Подчинение“ на Мишел Уелбек – задължителната книга

Няма начин да не се разпознаете в тази книга. И няма никакво значение дали сте, като мен, от верните почитатели на Уелбек или за първи път отваряте негов роман, подмамени от почти истеричния пиар на книгата около убийствата в „Шарли Ебдо“. Просто това е задължителна за всички нас книга – за нас, които се мислим (и сме) умни, успели, цивилизовани, толерантни, леко отегчени, повече разочаровани, всичко разбиращи и все пак надяващи се.[[more]]Накратко – Франция през 2022 година. След изненадващ обрат на първия тур на президентските избори на балотаж отиват кандидатът на десните сили и симпатичният кандидат на т.нар. Мюсюлманско братство, който печели и става президент на страната. Интересен детайл е, че това се случва в коалиция със социалистите (българският читател има над какво да се замисли). Непосредствено след изборите във Франция се възцарява нов порядък според законите на исляма – жените са освободени от работа, учебните заведения стават мюсюлмански, престъпността и безработицата се свиват чувствително, а мъжете с възможности се сдобиват с по четири жени. Всичко това се случва в първата половина на книгата. Останалата част проследява опитите на главния герой Франсоа да намери своето място в този нов свят.

Франсоа е поредното алтер его на Уелбек – потиснат мъж в средата на 40-те, който спи малко, но пийва повечко, връзките му с жените са по-скоро спорадични, но тези с изкуството (в случая с литературата) – дълбоки и искрени. Франсоа е професор в Сорбоната и зад привидно спокойния му академичен живот се крие отчаяно търсене на някакъв смисъл, обикновено спирано от инерцията и страха пред силните чувства и страсти, които все още го дебнат в сумрака на катедралата или в собствената му спалня. Веднъж изправен пред тъжната истина, че отдавна е загубил способността си да вярва или обича страстно, а още повече желанието си да се бори за едно от двете, за Франсоа е без значение как ще продължи живота си – дали като християнин или напротив. В този смисъл в бездната на неговото отчаяние може да се огледа почти всеки европеец и тук ислямът има много малко общо.

Най-добре го е обяснил самият Уелбек: „... единствено и само литературата може да ви даде това усещане за връзка с друг човешки дух, с неговите слабости и висоти, с границите му, с дребнавостите му, с фикс идеите му, с вярванията му; с всичко онова, което го вълнува, интересува, възбужда или отвращава.“

„Подчинение“ е точно такава книга. Задължителна!