Неделен книжен клуб

„Погребаният великан“, Казуо Ишигуро

Отначало бях любопитна, после леко озадачена, умерено отегчена, след това силно разстроена, колебаех се дали да я оставя непрочетена, но вярна на принципите си, все пак се преборих, макар и за три пъти повече време от обичайното за такава тънка книжка.

„Погребаният великан“, Казуо Ишигуро

„Остатъкът от деня“ и „Никога не ме оставяй“ на Казуо Ишигуро са две от най-хубавите книги, които съм чела и затова всичко ново от този автор е истински празник, сигурна съм – не само за мен. Купих си веднага „Погребаният великан“ и започнах да я чета буквално от входната врата вкъщи. Отначало бях любопитна, после леко озадачена, умерено отегчена, след това силно разстроена, колебаех се дали да я оставя непрочетена, но вярна на принципите си, все пак се преборих, макар и за три пъти повече време от обичайното за такава тънка книжка.

И така, попадаме в Британия след смъртта на Артур, когато британци и саксонци съжителстват мирно, борейки се за прехраната си и живеейки в пещери съвсем като първобитните хора. Мирът се поддържа трудно в онова време на жестокост и кръвни вражди и затова великият магьосник Мерлин се е погрижил над хората да се спусне мъглата на забравата и те да не помнят нищо от миналото си.[[more]]Аксел и Биатрис са вече много стари – по мерките на онова време нищо чудно да са на моята възраст – когато една сутрин от мъглата на забравата в тях изплува споменът, че имат син. Единственото им дете ги е напуснало отдавна, неясно защо, и в края на живота си болната Биатрис има само едно желание – да го намери и да го види за последен път. Аксел и Биатрис се обичат дълбоко и нежно, удобно забравили миналото си и тайните, които то крие за всеки от тях. На фона на безмилостното време и безсърдечните хора наоколо – при това от воините до монасите – двамата са не толкова мили, колкото нелепи.

В един свят, населен с жестоки орки човекоядци, зли духчета, кръвожадни зверове и истински дракони, Аксел и Биатрис пътешестват към финал, който посрещнах не толкова с тъга, колкото с облекчение.

Един бегъл поглед върху рецензиите в световната преса ми показа, че аз далеч не съм единствената разочарована от Ишигуро с тази му последна книга. Ако и за вас той е любим автор – по-добре не си причинявайте този роман.