Странно е, че една толкова женска книга е написана от мъж. А това, че тя въпреки това си остава напълно дамска история, четивна и леко закачлива, само доказва колко талантлив и обичащ жените е този мъж.
Вече е ясно, че Алекзандър Маккол Смит се справя добре с описанието на жени с характер и аналитичен ум – не случайно главните героини и в двете му детективски поредици са жени. В тази книга за Изабел Далхаузи, обаче, не става дума за никакви загадки извън обичайните, с които ни сблъсква животът всеки ден.[[more]]Позволена ли е връзка между хубава жена на средна възраст и много по-млад мъж? Възможна ли е любов между грозен богат мъж и млада красива жена? Можем ли да сме щастливи с онова, което имаме или винаги гоним невъзможното? Трябва ли да знаем тайните на родителите си или трябва да ги оставим с идеалния образ от детството си завинаги?
Изабел трябва да разреши всички тези загадки и този път от резултата не зависи никой друг освен тя самата. Разбира се има замесени роднини и приятели, а омагьосващият и вечно дъждовен Единбург е фон на всичко случващо се.
Без да е най-запомняща се като сюжет, това е най-емоционалната книга от поредицата досега. За мен беше като приятна среща със стара приятелка.
Купувайки си тази книга оттук, подкрепяте Момичетата от града!
