Общество

Празник на 8-часовия работен ден

Началото е поставено на 1 май 1886 г. в Чикаго

Празник на 8-часовия работен ден

Снимка: time.com

Екзекутирани невинни анархисти, полицейско своеволие, 300 000 протестиращи работници и 200 ранени - това е основата на днешния празник. Целта е официален 8-часов работен ден. Всичко започва далеч назад във времето - през 1886 г. в Щатите

Близо 60 години по-късно, през 1945 г., комунистическата власт в НРБ приема да чества 1 май като Ден на труда ежегодно, тъй като това е в съгласие с идеологията, че социалистическите страни се управляват от работническата класа. Очевидно "да яхнеш вълната на протеста" не е новост за политическия ни живот. Хубаво е да знаем обаче, че може да се насладим с чиста съвест на почивния ден днес, та дори да ни е празнично, без това да значи носталгия по времената преди 10 ноември 1989 г.

Да се върнем все пак към началото, което се поставя на 1 май 1886 г. в Чикаго. Тогава избухва неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна. Основното им искане е за въвеждане на официален 8-часов работен ден, защото много от тях са експлоатирани да работят доста повече.

След тридневни протести полицията и частните охранители отблъскват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба. Загива един полицай, а шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, но след смъртта им са оправдани като невинни. 

Историята бързо излиза от рамките на САЩ и през 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава "всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на 1 май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир". Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците".

У нас 1 май е обявен за официален празник през 1939 г., но ежегодните манифестации започват по-късно. След края на социализма продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организиране на масови прояви, ясно защо. В много страни 1 май все още се празнува с протести и шествия, защото и сега не сме съвършени откъм трудово право, при все че продължителността на работния ден е уредена.